19.
Корн я беше помолил за среща: искаше да разговарят за Бекер. Карин се съгласи отчасти от любопитство, отчасти от учтивост. Той се държеше с обичайната за него странна смесица от нахалство и плахост, но този път Карин забеляза и още нещо, което не успя да определи точно, и накрая го приписа на някакъв нов вид вътрешно напрежение.
Когато се срещнаха, Корн я прегърна, целуна я по бузите, задържа ръцете си миг по-дълго и накрая я освободи решително с ясен подтекст на неохота. „Като че ли черпи сили от една прегръдка“ - помисли неволно Карин.
— Ние много обичаме да се прегръщаме - заяви той, сякаш прочел мислите ѝ. Не стана ясно кого точно има предвид под това „ние“.
— Разбрах - отвърна Карин. - Забелязах.
— Аз съм просто много... Обичам да докосвам... Обичам да ме докосват... Не много мъжествена черта, нали? Жените нямат нищо против нея, но тя отблъсква мъжете.
— Мъжете са доста затворени и трудно изразяват чувствата си един към друг - съгласи се Карин.
— Бинго! Точната причина, заради която поисках да се срещнем - отделно от удоволствието да те видя. Обмислям един план... Иска ми се да направя нещо специално за Джон. Нещо в негова чест. Тост-мост или каквото там го наричат... Нещо като... като празненство, повод приятелите му да се съберат и да му кажат колко го ценят.
— Каква интересна идея! -възкликна изненадано Карин.
— Искам да кажа... виж какво, първо, той бе много мил - истински мил!... Консултира се с мен за Джони Семката - не ми достигат думи да ти опиша какво огромно значение имаше това за мене! Знам, че нямаше нужда от мен - вие имате достатъчно експерти, - а го направи. Покани ме в Ню Йорк, представи ме на всички там, обядва с мен... Мъжете не се държат така един с друг, Карин - освен ако става въпрос за бизнес. Имам предвид... никой не прави жестове за другия просто ей така. Бях трогнат, силно трогнат! Сигурен съм, че не съм единственият, който питае чувства на признателност и благодарност към него. Сигурно има много мъже - хора, не само мъже, - трогнати от почтеността и щедрия му дух. Ти ще ми посочиш кои са и аз ще ги поканя. Да не забравяме и работата му: обществеността тук страшно много се гордее с него - едва ли имаш представа кодко много го уважават в града! Не знаем подробностите, носят се разни приказки, може би само наполовина верни, знам... Направил е толкова много за цялото общество - не само за Кламдън, но за цяла Америка! А не мисля, че някой му е благодарил както трябва. Може би Бюрото му е давало медали или нещо такова, но знам, че никой от хората около него не е изразявал някога благодарността си директно, никога не му е казвал нищо досега.
— Джон не обича да се говори за това - успя да вметне Карин.
— Той трябва да се гордее!
— Трябва, но той е много противоречива натура и този вид неща го...
— Ти си прекрасна - заяви той неочаквано и вдигна длан, сякаш за да спре възможно възражение. - Винаги съм знаел, че си много хубава жена, но когато говориш оживено за нещо близо до душата ти, ти си просто... поразително красива! Направо отнемаш дъха на човека срещу тебе... Извинявай, прекъснах те неволно, просто трябваше да го кажа... Продължавай. Говореше за неохотата, с която Джон приема похвалната оценка за работата си.
В границите на едно изречение само мнението на Карин за Корн се промени: сякаш някаква леща бе внезапно поставена във фокус. Тя продължи да говори нормално, като че ли не бе го чула, но все пак прие комплимента му с дискретна, доволна усмивка. От този момент обаче всеки нюанс на гласа му, всеки поглед, всяко движение на изразителните му ръце бе някак друго. „Особено очите му - мислеше тя. - Други са... различни...“ Където преди бе забелязвала само тъга, сега виждаше копнеж. Интересът бе заменен с изпитателно оглеждане, а топлотата - с нещо по-силно, по-лично... И в същото време Карин усети, че и тя се променя. Изведнъж се почувства като застанала на сцена под ярки прожектори, център на внимание. И въпреки чувството на неловкост тя внезапно се усети странно възбудена, вълнуващо жива. И преди бе усещала наличието на сексуален нюанс в отношенията с Корн - Карин бе сигурна, че в отношенията между мъжете и жените винаги съществува сексуален компонент, колкото и далечен и нереализируем да е той. Но при Корн той ѝ бе изглеждал приглушен и общ, почти само израз на учтивост, не истинско желание. Всеки от тях признаваше едва доловимо разликата в половете, но без надежда или очакване - обикновения тип ежедневно приемане на другия пол, взаимна преценка и решение да се спре дотук, израз не толкова на безразличие, колкото на уважение и съобразяване с обстоятелствата.