Само с няколко думи Корн промени за миг всичко, но продължи да се държи така невинно, така очевадно неосъзнал въздействието на думите си, че Карин се запита дали не се заблуждава и дори дали всъщност го бе чула правилно.
Предъвкваха известно време идеята за изразяване на обществена благодарност на Бекер, но Карин приемаше разменените думи като страничен, разсейващ фонов шум. „Основният разговор - мислеше тя - не е между учтивите ни маски, а между истинските ни лица под тях.“ И той се водеше не с думи, а с размяна на изпитателно танцуващи погледи - любопитни, изследващи, умоляващи, отхвърлящи.
Корн погледна часовника си и играта приключи.
— Прекрасно беше - заяви той вече на крака. - Истинска наслада бе да разговарям с теб. Още няма защо да вземаме решения, засега само помисли върху идеята... но не казвай на Джон. Имам усещането, че ако разбере за плана ни, ще осуети всичко още в зародиш.
— Вероятно - съгласи се Карин и се запита дали Корн наистина вложи в думите си двойно значение, или тя разчиташе толкова в думите му, колкото той - в очите ѝ.
— Ще го запазиш в тайна тогава, нали? - Гледаше я е широко разтворени, очакващи очи, на вид невинни. Но Карин долови нещо друго в дълбочините им, нещо изплъзващо се... някакво по-дълбоко, по-примитивно усещане... друго тълкуване на току-що казаното. Сви вътрешно рамене: какво от това?
— Няма да го лъжа - отговори тя.
— Разбира се. Просто не му казвай безпричинно, че сме говорили. - Карин се поколеба, усещайки, че от отговора ѝ зависи нещо засега все още неопределено. Накрая кимна, не желаейки да изрази съгласие на глас. - Чудесно! - възкликна той, ухилен до уши. - Страхотно! Прекрасно ще бъде, ще видиш! Благодаря ти, Карин. Чудесна си. - Той протегна напред ръце за прегръдка и Карин с изненада установи, че пристъпва напред, за да я приеме.
Този път усети натиска на тялото му към нейното, промяната в дишането му, въздействието на ръцете му върху нея. Задържа я доста дълго и Карин си заповтаря, че трябва да се дръпне, че тя трябва да прояви инициатива, да сложи стоп, точка, край!... Но не го стори.
Когато най-сетне се отдръпна от нея, изразът на лицето му бе толкова мил, така плах, топъл, нежен и предан едновременно, че тя се смути още повече от собствените си реакции.
Той грабна ръката ѝ, стисна я, докосна бузата ѝ с върха на пръстите си, после изчезна. Карин се погледна в огледалото, опитвайки се да открие какво толкова бе видял в нея. „Нима съм толкова жадна за комплименти?“ - мислеше тя смаяна. Нима страдаше от толкова силно чувство за малоценност, че една малка похвала ускоряваше пулса ѝ и я караше да се чувства така щастливо глупава, както в момента? Нямаше недостиг на опити за сваляне в службата - независимо от възприетата от нея линия на поведение. Привлекателна беше и го съзнаваше. Ежедневието ѝ изобилстваше с потвърждения на този факт, макар и рядко точно по този начин. Подходът в такива случаи бе обикновено директен и недвусмислен. „Вероятно причината е във вътрешната несигурност на Станли - мислеше тя, - по-скоро в смирението му...“ Възхитата в гласа му, уязвимостта в очите му... Покоряващо бе, какъвто и да беше източникът. Не че някога ще се замисли дали да не се възползва от... Никога, разбира се!
Бекер я завари пред огледалото. Тя чака търпеливо цяла вечер да я попита за Стаили, но най-близкият му въпрос до него бе как е прекарала деня. Разказа му истината - до определена степен, изрязвайки досадното, безинтересното, неуместното. „Винаги го върша - оправдаваше се тя вътрешно, - всеки го прави. Няма нищо общо с прикриване на... някои дребновати нещица.“
Когато се подготвяше за сън, запита Бекер дали някога е правил спонтанни комплименти на жена.
— Непрекъснато ти правя комплименти - отговори той.
— Нямам предвид себе си. Би ли казал нещо хубаво на друга жена по време на обикновен разговор? Жените често го правят, вероятно това е женска черта.
— Не знам... Зависи. Какъв разговор?... Не, вероятно не - всъщност, определено не. Възможно е да си помисля колко е хубава, но няма да ѝ го кажа.
— Точно така си и мислех.
— Освен ако не я ухажвам - добави Бекер.
Карин промени темата. В течение на вечерта на няколко пъти го засече да я гледа някак странно, но реши, че не съвсем чистата ѝ съвест ѝ играе номера.
Преди да загаси, Бекер я информира, че се е срещнал с Тòва Корн в търговския център.
— О?
— Не ѝ поднесох спонтанни комплименти.
— Не беше ли изкушен да ѝ кажеш нещо хубаво?
Проточи се доста дълга пауза.
— Не - отвърна накрая Бекер.
И загаси осветлението.