Инге се стресна и се посви, така че се наложи да я върне обратно на същата вълна. Той се поизтегли отчасти от нея и се спря на самия отвор, дразнейки я умело с члена си там. Тя премина през серия от задъхвания, а когато накрая той пак се вмъкна в нея докрай, тя простена високо. Той замря, после обхвана главата ѝ с длани.
— О, бейби - зашепна той и я усети как притрепери в отговор на гальовната дума, на дланите, притиснали главата ѝ, на пръстите му в косата ѝ... Просто да се чуди човек по какво си падаха, колко лесно се връзваха, какви прости трикове приемаха погрешно за проява на страст - какво минаваше за изява на любов при тях!...
Чу стъпките по коридора отвън и пак замря, напрегнал слух. Побърза да постави ръка върху устата на Инге още преди лекото подраскване по вратата. Подраскването се повтори - този път по-високо, всъщност нещо средно между подраскване и почукване.
— Инге? - обади се женски глас. Очите на Инге се разшириха от ужас, но капитан Лув над нея се хилеше до уши. „Малко истински кеф!...“ - помисли си той. - Добре ли си, скъпа? - Инге се заизвива под него, опитвайки се да се освободи, обезумяла от страх. Беше го вкарала в къщата под прикритието на нощта, предполагайки, че ще бъдат в безопасност в стаята ѝ, когато собствениците си легнат. - Добре ли си! - настояваше гласът. - Чух стенания - да не си болна?... Или сънуваш кошмари? - „Тя само се забавлява с капитан Лууууув — мислеше той. - А ти не искаш ли малко от същото?“ Отдръпна се от Инге и бавно пристъпи към гардероба. Няма да го хванат, знаеше го: никога не са го хващали и никога няма да го хванат. В кризи като тази проявяваше забележително хладнокръвие и бързо поставяше положението под контрол. Не се държеше като глупак дори когато бе обхванат от манията си. Един вълк не се плаши и не се оплита като пиле в кълчища в момент на опасност. В такъв един миг дори ставаше още по-вълк! Скритата сила на капитан Лув се проявяваше точно когато другите се панираха от страх. - Ще ме пуснеш ли да вляза, скъпа? - не се предаваше жената, но вече пристъпваше в стаята и осветлението от коридора падна директно върху Инге, която още лежеше, напълно шашардиса- на, върху леглото.
Капитан Лув се намести в тъмнината на гардероба, стиснал дрехи, обувки и чорапи. Нямаше и следа от него в стаята - с изключение на гъстата червенина по лицето на Инге. Никога не бе допускал безгрижие и небрежност при разчистване на следите си - дори бе проявявал прекалена педантичност. „Аз съм като... като сянката! - мислеше той сега с гордост. - Появявам се и изчезвам като нея, без да оставям следи! Никакви доказателства, никакви улики, никакво загатване дори за присъствието ми!... Ред и чистота на работното място!“
Жената стоеше до гардероба, виждаше я ясно през незатворената добре врата: светлината от коридора образуваше ореол около главата ѝ. „Познавам те“ - мислеше той с гордата радост на човек, който владее положението. Тя бе в трийсетте си години, млада майка на две деца и доста симпатична - не че това имаше някакво значение за капитан Лув: той не подбираше жените по външен вид и предлагаше услугите си и на хубави, и на грозни. Виждаше ясно очертанията на гърдите ѝ през тънката прозрачна материя на лятната нощница.
„Хм - кой знае? Може да не се окаже особено трудно да я прелъстя някой ден“ - мислеше той, подсмивайки се под мустак. Това би било прекрасно, направо съвършено! Само комбинацията майка-дъщеря би била по-добра! Но бе правил и това, разбира се. Ще намери някакъв повод да се срещне уж случайно с нея следващата седмица и ще я заговори. Обикновено не изискваха кой знае какви усилия: окажи им най-обикновено внимание и те ти лягат в краката.
Младата майка се опитваше да успокои Инге, която неочаквано бе избухнала в ридания, които разнообразяваше с неразбираеми мрънкания за някакъв кошмар. Капитан Лув лесно си представяше жената, седнала на леглото до Инге, която сигурно бе прикрила голотата си с чаршафа. Жената сигурно ще обгърне с ръка голите рамене на разстроеното момиче - гола плът до гола плът, - ще наведе хубавото си лице и гръдта ѝ ще се притисне към нея. Прииска му се да излезе от гардероба, да се представи така, както е - напълно гол - и да предложи сеанс с трима. Закикоти се тихо и трябваше да вземе мерки да не го чуят.
Но в коридора се чуха и други, по-тежки стъпки и в стаята влезе мъж.
— Сънувала е кошмар - обясни жената.
— Аха - изгрухтя той. Облечен беше само с долницата на пижамата, ръцете му бяха скръстени на мощен космат гръден кош. Застана пред полуоткрехнатата врата на гардероба и широкият му гръб закри изцяло видимостта на капитан Лув.