„Обичам го! - мислеше той. - Обииичам гооо!“
22.
— В тая кола са били купища жени - заяви Андреаси, шеф на отдела за съдебна медицина, отговарящ за района на Стамфорд и Бриджпорт. Екипът му от специалисти бе работил по колата почти цял ден: търсеха отпечатъци, косми, мъх от влакна - остатъци или следи от такива от всякакъв сорт и вид. - В предната седалка за пътника са вбити толкова косми, че от тях спокойно може да се направи перука. По-голяма част от тях са дълги или почти попадащи в тая категория, цветът е различен, някои от тях са боядисани, други - напръскани с различни видове лакове за коса. Космите прилепват към тапицерията, промъкват се в пукнатини, приземяват се под седалката. Колкото и да се старае човек, никога не успява да ги отстрани с прахосмукачка - а той доста се е постарал, повярвай ми. На пръв поглед това е изключително добре почистена кола. Смятаме да сравним намерените косми с косите от момичетата на Семката... Знаеш ли какво ме учудва? Те никога не са седели на задната седалка. Нито една от тях. Като че ли никой никога не е бил на задната му седалка. Джони не ги е натискал там, просто ги е возил някъде.
— Все още не знаем дали тази кола е неговата. Намерихте ли някакви отпечатъци? - запита Бекер. Краткото съвещание се провеждаше в офиса на Тий в следобедните часове на деня след безрезултатното нощно преследване на каприза.
— Не толкова много, особено като се вземе предвид големият брой пътнички, които е разкарвал - отговори Андреаси. - Намерихме някои, но почти изцяло откъм мястото за пътника отпред. Той е чистил колата си в истинския смисъл на думата. Знае как да изтрива отпечатъци.
— Нищо от волана или скоростния лост?
— О, намерихме нещичко. Знаеш колко добре си разбираме от работата, Джон. Намерихме няколко отделни отпечатъци - той не е чак толкова хитър, колкото се мисли, въпреки че е доста близо до идеята за себе си. Или шофира с ръкавици, или предполага, че някой някога ще проверява тази кола. Разбира се, някои отпечатъци по мястото за пътника отпред може и да са негови, кой знае? В багажника не намерихме никакви отпечатъци. Според мене той го е почистил наистина изключително внимателно. Има няколко конци, хванати в процепа на ключалката - вероятно от парцала, който е използвал. Намерихме и няколко влакна вътре, но нищо особено вълнуващо - на пръв поглед поне. Нищо, което да ме накара да заподскачам възторжено.
— На какво би заподскачал? - запита Тий.
— Ако намеря нещо, което да ми отвори поле за работа. Ако нашият човек носеше ленени ризи, може би сега щяхме да имаме за какво да се хванем. Но всичко е памук или смес от памук и изкуствени влакна. Типът ризи, които всеки носи... Но има едно място с много отпечатъци.
— Кое е?
— Газовият резервоар. Има ги около отвора на резервоара, на капачката му, на винта.
— Кучи син - въздъхна Бекер.
— Точно същото си казах и аз - кимна Андреаси.
— За какво се говори, ако не е тайна? - обади се раздразнено Тий.
— Можеш да се хванеш напълно спокойно на бас, че той никога не е пълнил собственоръчно резервоара си – поясни Андреаси. - Ще проверим всички отпечатъци до един, но сме сигурни, че принадлежат на обслужващия персонал към газовите станции.
— При това множество различни хора - допълни Бекер. - Проверката им ще бъде само загуба на време. Малко отклонение от Джони.
— Защо си толкова сигурен? - запита Тий.
— Този човек явно не желае да бъде свързван с тази кола. Това обяснява затъмнените прозорци, които определено не са част от стандартното оборудване. Последното нещо, което би желал да се случи, е някой да го види и разпознае, докато пълни резервоара на колата. Затова стои в нея зад затъмнените стъкла и плаща допълнително на някого да свърши тая работа вместо него. Бас държа, че освен това непрекъснато сменя станциите, за да намали допълнително шанса някой случайно да се сети, че го е виждал в тази кола. Не почиства отпечатъците там - забележи, единственото място, от което не почиства отпечатъците. Вероятно се надява, че ако ги открием, ще се подведем и ще потънем до уши в работа, търсейки някаква улика. Ти се върза, нали, Андреаси?
— За около минута, докато разбера играта. Беше удоволствие.
— Да, обикновено умеят да създават малки забавления от този тип. Кога ще получа пълен доклад?
— След няколко дни - отговори Андреаси. - Ще се опитам да натисна всички свързани с него лаборатории, за да го получиш по най-бързия начин.
Когато Андреаси потегли за Ню Йорк, Тий запита:
— Карин не може ли да нареди да проведат всички изследвания с предимство?