— Може. Но тази кола не е никакво предимство за Бюрото. Ако беше такова, тук щеше да гъмжи от ченгета и щеше да чакаш на опашка за тоалетната най-малко половин час. Карин има други случаи и други проблеми. Колата на Джони е мое предимство. И твое. Не на Бюрото.
— Видях го. И ти го видя, нали?
— Видя кого?
— Шофьорът на каприза. Когато пресече светлината от фаровете ни. Само за секунда, не съвсем ясно, но достатъчно. Видях го.
— Защо не каза веднага?
— Исках да се уверя. Исках да го чуя първо от тебе, за да съм сигурен, че не се подвеждам от въображението си.
— Кого видя, Тий?
— Кого видя, Джон?
— Видях фигура, неясно загатване за мъж зад волана, нищо повече.
— Аз го видях. Сигурен съм.
— Кого?
— Наистина ли не го видя?
— Кого, по дяволите?
— Макнийл.
— Майната ти, Тий. Видял си го, защото си поискал да го видиш.
— Ти не го ли видя?
— Не.
— Сигурен ли си, че не беше той?
— Не съм сигурен кого видях.
— После го потърсих по телефона. Докато ти гонеше каприза. Телефонът му иззвъня четири пъти, преди да се обади телефонен секретар!
— Спял е.
— Или не е бил там. Кое ченге ще включи телефонен секретар?
— Кламдънско ченге? Уморено ченге? Или...
— Ченге, което бяга презглава в гората, бяга от Джон Бекер?
— Може би. Арестувай го, след като си толкова сигурен.
— Само със себе си като единствен свидетел? Та той дори няма да има нужда от адвокат. Сигурен ли си наистина, че не си го разпознал?
— Не видях Макнийл, Тий.
— Тогава си видял другиго. Кого видя?
— Сянка, неясна фигура. Шега на въображението ми. Никой, нищо. Забрави го... Още ли не си разрешил личния си проблем?
— Официална смяна на темата, така ли?
— Ако някога се втурна след сенки, то те ще бъдат моите собствени, не твоите, Тий - отвърна Бекер. - А дотогава хайде да се опитаме първо да открием някое доказателство.
— Видял си някого - настояваше Тий. - Кого?
— Никого, Тий, никого. Зърнах някакво лице в колата, но не го разпознах. И ти не го разпозна, Тий, признай си.
— Не говори от мое име. Аз видях, каквото видях.
— Не, Тий. Ти видя точно онова, което видях и аз. Ти обаче гориш от желание този някой да е Макнийл и лесно си въобразяваш, че си видял точно него. Само защото го мразиш и вниманието ти е насочено към него и защото не успя да видиш напълно ясно едно лице, за да бъдеш изцяло сигурен, че не е той.
— Пикая на този начин на мислене, ако мога да се изразя така пред един федерален агент.
— Ще ми се да имаш достатъчно сериозни основания да го сториш... Още ли не си скъсал с нея?
— Не съм - отвърна Тий и разтри уморено лице. - Не съм сигурен дали ще мога... Исусе, Джон...
— Няма да е лесно, знам го.
— Попадал ли си някога в такова положение?
Бекер се поколеба.
— Не - отговори той накрая. - Не... напълно.
— Тогава какво знаеш ти за това? Не, ще се изразя по друг начин. Какво, по дяволите, знаеш ти за моя гърч в този момент?
— Съвсем нищо.
— Тогава защо не млъкнеш?
— Извинявай. Не съм искал да... изразявам съчувствие или нещо такова.
— Няма да издържа ако... ако го направя. Раздялата с нея ще ме убие.
— Сигурен ли си, че трябва да го направиш?
— Какво друго да сторя?
— Не знам.
— Не съм те питал. Просто изтъквах, че нямам избор. Трябва да я напусна... и...и ще загина, знам го...
Тий се повдигна тежко на нозете си и излезе тромаво от офиса. И Бекер неволно го оприличи на ранено животно, тръгнало да търси уединено място, където да се отдаде спокойно на страданието си. Не знаеше дали и той не изглежда така, но сигурен беше, че чувства същото. Думите на Тòва се бяха впили като отровно копие в него, изпълнили го бяха със съмнение и с всеки изминат ден то го превземаше все по-безжаостно, все по-категорично. Вероятно поради тази причина му се стори, че през затъмненото стъкло на каприза зърна за миг лицето на Станли Корн.
23.
Тий бе взел твърдо решение и се чувстваше достатъчно силен да го приведе в действие - но само докато не видя очите ѝ... онези бледосини вълчи очи, които се взираха в него изпод червената лента за глава.
— Изглеждаш ужасно мрачен, генерале - заяви подигравателно тя с ръце на бедра, които разлюля предизвикателно. Денят беше ужасяващо горещ от ранна утрин и по голите ѝ ръце се стичаше пот.
Тий отвори уста, но тя се сви леко назад, сякаш очакваше да я удари, после пристъпи бързо към него и го хвана за колана.
— Недей - прошепна тя. - Не още. Имах страхотна разправия със съпруга си тая сутрин... разреши ми да се подържа малко за тебе. - Тя го обви с ръце и притисна лице към гърдите му. Лъхна го гроздовият аромат на косата ѝ. - Ти си толкова... надежден... сигурен - заяви тя с устни до ризата му. - Толкова... ясен. А Томи е като змийско гнездо. Има дни, когато, където и да стъпиш, няма начин да не го предизвикаш. Толкова лесно се засяга - вероятно заради „артистичния“ му темперамент. Не ми пука колко жени в наши дни мечтаят за чувствителен съпруг! Твърдя, че е непоносимо да имаш в излишък от нещото, което си считал за много добро! Предпочитам типичния американски мъж, който не разбира непременно, че го нараняват, защото е прекалено зает с усилието да се представя за стоик. С такъв мъж се живее много по- лесно, повярвай ми. Гади ми се от всички ония жени, които си падат по мъжката чувствителност. Искам да прекарат само седмица с Томи Лий и после да ги питам как им се е харесало. Една седмица с него ще ги излекува от лигавщините им.