— Така ли ме възприемаш? - запита Тий. - Като нечувствителен грубиян?
Тя го разкопча и притисна буза към гръдта му.
— Колко си... хладен. Как го правиш в такъв горещ ден? - Ръцете ѝ запърхаха по кожата на гърба му и Тий въздъхна от удоволствие.
— Стоях тук достатъчно дълго, за да се разхладя - отвърна той. Изкачил се беше на скалата половин час по-рано. Прекара времето в упражнение на онова, което бе решил да ѝ каже. - Тук подухва много приятен хладен ветрец.
— О, Господи, дай ми го насам! - възкликна тя, отдръпна се от него и застана на ръба на скалата. Изтегли ръце от ръкавите и горната част на спортния ѝ екип от ликра се смъкна до кръста. Тя стоеше гола до кръста на скалата, протегнала нагоре ръце с гръб към Тий. Вятърът се надигна и зарови весело пръсти в косата ѝ. - О, Боже!... Прекрасно е! Сякаш съм пред отворен хладилник. Смъкни дрехите си и ще го усетиш.
Планът на Тий изискваше да си каже тежката дума, преди да се любят, но когато тя се обърна с протегнати към него ръце и с щръкнали зърна на гърдите, настръхнали като докоснати с лед, той смъкна бързо риза и срита обувки.
Любиха се изправени: краката ѝ - обгърнали бедрата му отзад, ръцете - впити в раменете му. През главата му прелитаха тревожни мисли: дали ще запази равновесието, дали е наистина достатъчно силен, за да издържи, а ако гърбът му се сецне, ако залитне напред и двамата се затъркалят неспасяемо надолу по хълма? Но те бяха само бледо мрънкане, неясен фон на опиянението от замайващото предизвикателство да стои гол и да се шиба на най-високата точка на града! Чувстваше се едновременно и уязвим, и сладостно смел, и разтревожен от безумието, което го обземаше в нейно присъствие. „Млад... - мислеше той, - тя ме кара да се чувствам пак млад... достатъчно млад, за да го начукам на целия свят!“
Тя се въртеше бясно срещу него, невпечатлена от дързостта им. Тий бе почти скован от липсата на опора, но тя бе свободна да се движи, върти, тласка буйно срещу него. За пръв път стигна до оргазъм преди него: отметна глава назад с широко разтворена уста, от която изригваше крясък след крясък на нужда и молба в нарастващо кресчендо, докато най-сетне приключи с озъбване и скърцане на зъби. И Тий се освободи почти незабавно, възбуден докрай само от вида ѝ. Когато тя се отдели от него, той падна със смях на колене.
— Боже мой - извика той. - Боже мой... - Тялото му се тресеше от смях и той се залюля напред и застана на четири крака. Тя веднага се възползва от позата му и го възседна. Тий усети окосмяването между краката ѝ да се плъзга по кожата му, сега потънала в пот.
— На мене ли се смееш? - запита тя.
— Не. - Тий заклати глава. - Не, не!
— Защото...
— Никога не съм... Не съм смятал, че някога...
Тя се опъна на гърба му като върху кон: с ръце, обвити около гърдите му, с крака, свити в коленете със стъпала нагоре.
— Никога не бих го направила с Томи. Той ще бъде възмутен.
Той си отвори устата да каже, че ако го върши така с Мардж, ще си пречупи гръбнака, но се спря от чувство на лоялност към жена си.
— Разбирам - отвърна той.
— Ти си толкова добър за мене, Тий, честна дума. Не знам как бих изкарала седмицата, ако не бяха срещите с тебе.
За пръв път изразяваше някакво чувство и неудобството ѝ се равняваше на изненадата на Тий.
— И аз изпитвам същото - прошепна той.
— Май нещо много съм се разприказвала днес. - Тя слезе от гърба му.
— Не, продължавай! - замоли се Тий.
— За предпочитане е да се мълчи за тези неща - възпротиви се тя и протегна ръка към дрехите си.
— Искам да чуя... искам да знам - заупорства Тий.
— Но ти знаеш - отвърна тя.
— Кажи ми го, моля те... Кажи ми какво чувстваш?
— За тези неща не е добре да се говори - повтори тя и заоблича спортния си екип, като подскачаше, за да го опъне добре по тялото си. - И двамата трябва да живеем живота, който вече сме създали, знаеш го. Няма смисъл да го усложняваме излишно. - Тий знаеше, че няма да отстъпи: нито не бе в състояние да я отклони от веднъж взето решение. Прииска му се да я вдигне нагоре и да я разтресе, докато зъбите ѝ затракат. - Колко си бял! - възкликна тя, като че ли виждаше тялото му за пръв път. - Трябва да придобиеш малко тен, генерале. - Гласът ѝ прозвуча неочаквано хапливо с нюанс на отвращение.