Поне така бе смятал Бекер. А сега бе принуден да преразгледа всичко. Карин го бе излъгала за отношенията си с Корн, а тя бе от жените, които никога не лъжат без добра причина. Вероятно имаше и други обяснения за поведението ѝ, но Бекер не успя да се сети за нито едно от тях. Изпаднал беше в парадоксалното положение на отхвърлен любовник: болката му можеше да уталожи само онзи, който я бе причинил... Не смееше да пита Карин направо: страхуваше се, че пак ще го излъже, а той отчаяно искаше да ѝ повярва. От измамен съпруг ще се превърне в глупак, от невинна жертва - в класическия рогоносец, който си го е заслужил. Заплашена бе не само любовта, но и гордостта му.
Отвратен и засрамен от себе си, той потърси услугите на частен детектив. Искаше да знае фактите и тогава да се изправи лице в лице с нея. Готов беше да ѝ прости, да работи още повече, за да я ощастливи - но трябваше да знае истината, а повече ѝ нямаше доверие, за да я потърси от нея.
Проблемът беше как да я защити от евентуално издънване на частния детектив. Имаше хиляди начини да се разбере, че е обект на следене, и тогава ще се отвори кутията на Пандора и ще започнат спекулации. Служебният ѝ пост я задължаваше да бъде съвършена в личния живот, да не допуска и намек за кръшване настрани от правия път. Не трябваше да се разбере, че Карин е под наблюдение; не трябваше да се знае, че зад него стои съпругът ѝ. И Бекер нареди на детектива да следи Станли Корн.
***
Карин бе затънала до гуша в анализа на серия бомбени атентати, станали през последните петнайсетина години. Убити бяха трима души, но имаше много ранени и бяха нанесени материални щети за стотици милиони долари. Заместник-шефът Хачър висеше над главата ѝ с искания за бързи резултати и Карин се опитваше да установи връзка между атентатите, което веднага щеше да превърне атентатора в сериен убиец според определенията на Бюрото. Не се съмняваше ни най-малко, че Хачър желае да включи в разследването нейния отдел, за да има оправдание да натовари Бекер с работата по атентатите. Бекер го презираше и категорично бе отказал да работи директно за него. Карин знаеше, че омразата му към Хачър има солидни основания. Но същевременно разбираше и желанието на шефа си да използва таланта на Бекер. Като висша чиновничка имаше задължения към шефа си. Като жена имаше задължения към мъжа, когото обичаше. Откакто се събраха с Бекер.се бореше да задържи тези две задължения в някакво равновесие, макар и много крехко и уязвимо. Проблемът се усложни още повече, когато бе назначена за шеф на отдела.
Прие обаждането на Корн по телефона като приятно разсейване.
— Знам, че не трябва да те безпокоя на работа, но имах голяма нужда да чуя приятелски глас. - Тя долови усмивката в тона му, примесен с тъга.
— Какво се е случило?
— О, Тòва, разбира се... Имаш ли представа какъв огромен късмет е пълното разбирателство в брака?
— Е, и ние имаме бурни моменти - каза Карин, но бързо добави: - Наистина съм късметлийка, знам.
— Няма съвършени отношения между хората... Знам, че има времена, когато сигурно си искала Джон да е друг... Имам предвид... всеки си го пожелава от време на време, нали? Или съм просто луд?
— Не, прав си. Всеки си го пожелава понякога.
— Но Тòва... Исусе, понякога съм толкова самотен...
— О, Станли... Съжалявам.
— Не мога да разговарям с нея. Халюцинациите и самовнушенията ѝ утежняват достатъчно живота ми, но когато към тях се прибавят и изневерите ѝ, става повече от непоносимо... Нямам ѝ никакво доверие. Ако споделя нещо с нея, не съм сигурен кой друг ще го чуе... Някой от любовниците ѝ? Кой?... Опитай се да си представиш как се чувствам, като си помисля, че тя лежи в леглото с някого, смее се и разказва някаква лична тайна, която съм споделил с нея.
— Съжалявам, Станли...
— С кого, по-дяволите, да разговарям, Карин? И аз имам чувства, които напират навън... човек трябва да споделя живота си с някого... иначе все едно че... че изобщо не го е живял. С кого да споделям мислите си... чувствата си? Опитах с Джон, но той като че ли не желае приятелство с мене - поне не и на нивото, от което аз имам нужда.