— Винаги ли си толкова непохватна?
— Когато съм нервна, винаги става така — призна Ейми и се зачуди как да се отърве от него. Той вече бе стиснал ръката й и я теглеше навън.
— Заради мен ли си нервна? — попита любезно.
— Да!
— Виж — започна Джейс, когато излязоха в спокойната нощ, хванати за ръце. — Аз вече съм ти познат. Много по-безопасно е да те изпратя до хотела, отколкото да рискуваш да се прибереш сама.
Тя се стресна.
— Да не би това да е опасен район? — попита притеснена и се заоглежда. Сградите покрай кея изведнъж й се сториха мрачни и страшни на светлината на луната. Малките лодки във водата се поклащаха и скърцаха.
— Не си в Уайкики, уважаема! — изръмжа той.
Ейми се намръщи.
— Не е нужно да се дразниш. Никой не те е карал насила да ме изпращаш!
— Не ми каза къде си отседнала — прекъсна я Джейс, все едно че не бе чул забележката й.
— В „Марина“. Знаеш ли къде е?
— Разбира се. Собственикът ми е приятел. Там ще си в безопасност.
— Страхотно — измърмори заядливо тя. Той продължаваше да стиска пръстите й. Джейс крачеше бързо, ала не прекалено. Ейми имаше чувството, че ако искаше, той с лекота можеше да я грабне подмишница и да продължи напред още по-бързо. Докато вървеше до него, усещаше колко бе стегнат и едър и се почувства малка и крехка. Бе едва метър шейсет и два и се чувстваше незначителна до него.
— Спокойно — заговори тихо Джейс и тя разбра, че той бе усетил колко бе нервна. — Няма да те нараня.
— Няма ли?
— Не. Мина много време, откакто за последен път изпращах жена на лунна светлина — призна тихо Джейс. — Обикновено жадните за приключения туристки ме изпращат до нас.
Ейми се разсмя.
— Според мен си станал разглезен с този бар на края на света.
Той се извърна към засмяното й лице.
— Може и да си права. Въпреки това не съм забравил традицията.
— Коя по-точно? — предизвика го тя и веднага се стегна, защото Джейс спря до парапета, който отделяше пристанището от крайбрежната ивица. Когато погледите им се срещнаха, Ейми разбра, че бе попаднала в опасни води.
— Като например да откраднеш целувка под небето, докато се прибираш — отвърна той с дрезгав глас.
Преди още да бе разбрала какво става, Джейс я облегна на парапета. Надвеси се над нея, леко разкрачен, и я притисна до себе си.
Втора глава
— Недей — прошепна той, докато пръстите й притискаха гърдите му. — Моля те. Не ме отблъсквай. Само една целувка.
През първите секунди на прегръдката Ейми се притесняваше повече да не падне и дори не й бе минало през ум да го отблъсне. Тя заби нокти в ризата му в инстинктивен опит да запази равновесие. След това вдигна рязко глава, готова да се възмути. В следващия миг думите й бяха заглушени, защото Джейс покри устните й с неговите. Ейми изпита различни чувства, но те останаха на заден план пред онова, което бе най-важното в момента.
Усети вкуса на ром по топлите му устни. Ръцете му я стиснаха над лактите. Не я заболя, просто усети, че така той я държи неподвижна, за да я целуне. В този момент разбра, че никога няма да забрави силните пръсти, впили се в плътта й. Ами тялото му! Нямаше сили да се отдръпне от него.
Тя усещаше колко бе стегнат и силен. Гърдите й бяха притиснати в мускулестата му гръд. Бедрата й усещаха неговите и твърдата му мъжественост.
— Толкова е хубаво — промърмори Джейс до устните й. — Толкова приятно. Мека. Топла. Истинска жена. — Ръцете му се плъзнаха по раменете й и пръстите му се отпуснаха на тила й.
— Ти… нали ти сам каза, че мястото ми не е тук — успя да промълви Ейми в напразен опит да прозвучи незаинтересована и равнодушна, както би направила всяка жена, която искаше да се измъкне от подобно положение. Усещаше мъжката му сила, ала чувствената заплаха я караше да се страхува много повече. Все още не. Това нямаше смисъл. Все пак, каза си тя, почти не го познаваше, а това, което бе узнала, я притесняваше.
— Сбъркал съм. — Той лекичко захапа долната й устна в единия ъгъл, за да усети вкуса й. — Ейми, ела с мен тази вечер. Ще ти бъде хубаво. Имам нужда от теб.
— Имаш нужда от жена — сопна се тя и се опита да убеди и себе си, че това бе истината. — Имаш нужда от която и да било жена. Поне така си мислиш. Нямам никакво намерение да компенсирам недостига на туристки на Сейнт Клер!
Силните му ръце се стегнаха около нея и я притиснаха още по-силно.
— Може пък да успея да те накарам и ти да изпиташ същото желание — измърмори напрегнато Джейс. Устните му отново покриха нейните и ги разтвориха, а ръцете му я притиснаха още по-плътно.
Ейми си пое рязко дъх, когато усети първия прилив на желание. Когато езикът му срещна нейния и настоя за ответ, тя се опита да се отдръпна, но не успя. Единствената възможност бе да се пребори с него, ала опитите й само задълбочиха целувката. Отново заби нокти в ризата му и откри мускулестото му рамо. Той простена. Това бе стон на мъжко желание, не бе недоволство.