Тери Пратчет
Масклин
За номите и за времето
Номите са мънички. Дребните създанийца, общо взето, не живеят дълго. Но пък със сигурност живеят скоростно.
Чакайте да обясня.
Едно от най-кратко живеещите същества на планетата Земя е мушицата, наречена еднодневка. Само ден — толкова й е съществуването. Най-много живеят онези борове с рошавите шишарки — по 4700 години, че и още отгоре.
Явно не им е лесно на еднодневките. Но важното е не колко продължава животът ти, а колко дълъг ти изглежда.
За еднодневката някакъв си час може да изглежда като цял век. Сигурно старите еднодневки, като си седнат, си приказват как в тая минута животът не може да се мери с добрите стари минути едно време, когато светът бил млад, слънцето греело къде-къде по-ярко, а пък ларвите показвали малко от малко уважение. Докато дърветата, които не са от най-пъргавичките, вероятно имат време да забележат само как небето все тъй си блещука, преди да ги налегнат съсухрянето, червеите и изобщо разрухата.
Всичко това си е малко нещо относително. Колкото по-скоростно живееш, толкова повече те товари времето. За един ном годината трае колкото десет за човека. Помнете го. И да не ви притеснява. Тях не ги притеснява. Те и представа си нямат от това.
В началото…
I. Бе Мястото.
II. И Арнолд Брос (създаден в 1905) се яви пред лицето на Мястото, и видя, че има Потенциал.
III. Защото бе Главната улица.
IV. Да, а и Автобусните спирки бяха подръка.
V. И рече Арнолд Брос (създаден в 1905): Да бъде Магазин, и да е Магазин, какъвто Светът до днес не е виждал.
VI. Да бъде дължината му от Палмър Стрийт чак до Рибния пазар, и да бъде ширината му от Главната улица право до Дизраели Роуд.
VII. Да бъде висок Пет Етажа плюс Мазе и да светят Асансьорите Му; да бъде Вечен Огън в Котелното под мазето, а навръх етажите да бъде Счетоводен Отдел, който да управлява всички неща.
VIII. Защото туй трябва всички да го Знаят от Арнолд Брос (създаден в 1905): Всички Неща под Един покрив. И ще бъде наречен: Магазинът на Арнолд Брос (създаден в 1905).
IX. Тъй и стана.
X. И Арнолд Брос (създаден в 1905) раздели Магазина на Отдели — Железария, Дамско бельо, Мода и други според Вида им, и създаде Човеците да ги напълнят с Всички Неща, и те рекоха: Да, Всичко е тук. И Арнолд Брос (създаден в 1905) рече: Да бъдат Камиони, и Цветовете им да са Червено и Златно, и да потеглят тъй, че всички да знаят: Арнолд Брос (създаден в 1905) доставя Всички Неща по Поръчка.
XI. Да бъдат Пещери на Дядо Коледа, и Зимни Разпродажби, и Летни Намаления, и седмици „Здравей, Училище“, и Всички Стоки според Сезона им.
XII. И дойдоха Номите в Магазина, и тук щеше да е техният Дом — сега и завинаги.
1.
Това е историята на Завръщането у дома.
Това е историята на Значимия път.
Това е историята за камиона, който изрева през спящия град и се втурна навън по шосетата; помиташе уличните лампи, лашкаше се от единия край до другия и тресеше витрините; спря, щом го погна полицията. А когато слисаните мъже се върнаха в колата си, за да докладват: „Чуйте, ей, чуйте бе! Ами че никой не го кара!“, тя се превърна в история за камиона, който пак запали, затъркаля се надалеч от смаяните мъже и се стопи в нощта.
Ала историята не свършва дотук.
Нито пък оттук започва.
От небето унило валеше. Валеше досадно. Валеше точно оня дъжд, дето е много по-мокър от нормалния; оня, дето се сипе на едри пляскащи капки; оня, дето си е изправено море с процепи тук-там по него.
Дъждът барабанеше по старите кутии от хамбургери и по пакетчетата от чипс в теленото кошче, което бе предоставило временно убежище на Масклин.
Погледнете го. Мокър. Премръзнал. Страшно разтревожен. И само половин педя висок.
Кошчето за боклук обикновено беше добро място за ловуване, дори и през зимата. Често в пакетчетата се намираше по някой хрупкав пържен картоф, а току-виж и пилешко кокалче. Веднъж-дваж имаше и плъхове. Последния път, когато имаше плъх, наистина им излезе късметът — цяла седмица преживяха с този плъх. Лошото беше, че на третия ден плъхът вече ти втръсва. На третата хапка, ако става въпрос.
Масклин огледа паркинга.
И… ето го, точно навреме. Прецапа локвите и щом спря спирачките му изскърцаха.
Беше гледал как този камион пристига всеки вторник и четвъртък сутрин през последните четири седмици. Старателно бе засякъл за колко време спират шофьорите.
Имаха точно три минути. За някой с размерите на ном това си е повече от половин час.