Останалите две тръгват след него.
— Той е истински малък ловец.
— Чудя се откъде ли е дошъл? Ще трябва да се обадя на ветеринаря и на приюта, да разбера дали не е обявен за издирване.
— Бих казал, че е изтърсак от някое котило. Може да се наложи да си го задържиш.
Засмивам се и се чудя какво прави нашата къща толкова популярен кучешки приют. Дали е възможно да подушват старите кучешки къщички тук въпреки ремонта ни? Дали миризмите не се задържат като спомените?
По време на отсъствието ми маслините са се налели и са станали малко по-меки, но все още са мораво-зелени. Тежестта им навежда клоните ниско. Няколко докосват мрежите. Рене коленичи и оглежда моите прочути зелени мрежи. Там почти не се виждат маслини.
— Държат се здраво за дървото. Не зреят. Навсякъде е едно и също. Не искам клоните да започнат да се чупят.
— Каква е прогнозата? — питам. — Морето не ми вдъхва много увереност.
— Не чух. Ще трябва да оберем част от тези плодове. Разбира се, няма да дадат същото количество зехтин, защото са зелени, но имам някакво предчувствие, не знам.
— За какво?
— Не съм сигурен. Никога за всичките ми години в oléiculture не съм виждал плодовете така да отказват да узреят.
— Дали не е заради paon?
— Не е само вашата ферма. Навсякъде е.
Хрътката се връща и маха с опашка, между зъбите ѝ виси мъртъв заек. Предните ѝ крака са окървавени. Отвратена съм и искам да ѝ се скарам, но какъв е смисълът? Кучето си е ловец. Диша тежко, доволно от себе си. Въпреки това конфискувам още топлия труп и го нося към кофата за боклук. Три разочаровани песа ме гледат нещастно, докато наблюдават как втората им закуска изчезва пред очите им. Правя се на ядосана на малкото куче, но не мога да сдържа усмивката си, когато си давам сметка каква великолепна тройка са: ритрийвър, овчарка и хрътка, всички махащи с опашка.
С Рене се разбираме да започнем след ден-два. Ако мога да намеря човек, който да му помогне, ще му спестя известно време; ако не, той ще се опита да доведе някого от старите си другари, но проблемът е, че те берели на друго място. Обещавам му да направя каквото мога, но споменът за Манюел намалява очакванията ми. Рене се настанява в колата си и казва:
— Най-добре да обереш портокалите. Жена ми прави чудесен конфитюр, а аз ще ти приготвя най-хубавото vin d’orange, което някога си опитвала. Между другото, видя ли по телевизията, че този регион следващата година ще получи AOC сертификат? Разбира се, няма да е за такива като теб и мен, но би трябвало да вдигне цените на местния зехтин на националния пазар, а това няма как да е зле, нали?
Усмихвам се. Никога не съм опитвала vin d’orange.
— Diable! Ще ти направя много бутилки. Няма да го забравиш!
Сертификат Appellation d’Origine Contrôlée (Контролирано определяне на произхода) за най-добрия зехтин от този регион. Една-две области в Северен Прованс вече са удостоени с този лелеян знак за благонадеждност и някои ценители вярват, че маслините от нашето крайбрежие — особено скромните кайотие, сортът, който ние отглеждаме — дават най-вкусния зехтин.
Мисля, че това ще е чудесен етикет.
След като преглеждам страниците с обяви в „Нис Матен“, местния вестник, се обаждам на един-двама вероятни кандидати. Дори интервюирам един доста надут бивш военен, който пристига със списък правила какво ще прави и какво няма да прави. Свръхагресивното му поведение предизвиква Лъки да го ухапе и през останалата част от нашата среща фарс аз му превързвам ръката и му угаждам от страх, че може да докладва мен и кучето. Накрая се отказвам и се обаждам на Куашия в Африка. Нужни са ми няколко опита. Всеки път се мъча да се разбера ту на френски, ту на английски, а от другата страна на линията мъжки глас — le patron на le café? — ми отговаря на арабски и затваря.
— Как си? — питам няколко часа по-късно, когато най-накрая се чувам с Куашия.
— Какво е станало?
— Има ли някаква вероятност да се върнеш? Рене е засипан с работа и…
— И маслините трябва да се берат. Да, мислех си за това. Дадох ти дума. Ако имаш нужда от мен, ще дойда.
— Ами семейството ти?
— Ще дойда. Не се притеснявай за тях. Спешно ли е?
— Доста. Кога можеш да дойдеш?
— Утре ще знам за полетите или ще си намеря билет за кораб. Не би трябвало да е прекалено трудно. Цялото движение тече на обратно. Мъжете се връщат при семействата си за Рамадана. Обади ми се в събота.