И така преминава денят. По залез-слънце се настаняваме около голямата маса и пием топъл ментов чай, подсладен с лавандулов мед, а Мишел ми напомня, че трябва да си помислим за собствени кошери и да засадим лози. Каня Куашия да остане да вечеря с нас — вече имаме ток, — но той махва с ръка и се усмихва. Казва, че си е сготвил, и ни пожелава лека нощ, после тръгва надолу по алеята към къщичката си, която е в оградена ниша и по нея няма никакви поражения. Чудя се на усамотението му, но явно му харесва. Месеци в Алжир, после месеци тук с нас. Има две семейства.
Вятърът отново се усилва, но според новините по радиото, тази нощ ще е по-слаб. Уморени сме от физическата работа през деня, но също така сме и дълбоко благодарни, защото в едно от съседните села тази сутрин е имало осем загинали. В пика си вятърът по брега на Приморските Алпи е стигнал скорост от 150 километра в час. Пътищата са затворени, дори и малките. Не можем да излезем с колата да купим храна. Ако имаме нужда от продукти, трябва да вървим по пътеката покрай потока до селото. Разбираме, че три милиона семейства във Франция са без ток, а милион и половина нямат телефон. Хиляди са останали без дом и загиналите се увеличават.
На следващата сутрин природното бедствие спира. Излизаме от тъмнината зад жалузите на прозорците под ослепително яркото слънце и стъкленосиньото небе. Все пак във въздуха витае страх; от време на време някой клон се раздвижва и потрепва, напомняйки за бедствието. Храстите и дърветата са заплетени и начупени до неузнаваемост. Те завинаги ще носят отпечатъка от преминаването на тази буря.
Толкова работа има за вършене.
Склоновете на хълмовете вибрират от стърженето на електрическите триони. Това ми се струва успокоително, като лятната песен на цикадите. На съседните върхове хората започват да режат и събират изкоренените и разцепените дървета. Дървени стърготини летят като снежинки в яркия чист въздух. Неподвижността на природата днес изглежда почти толкова притеснителна, колкото виещите ветрове от последните две нощи, същността ѝ има тревожно много лица.
Ние отново засаждаме палмите юка от счупените берберски гърнета. Когато не сме толкова притеснени с парите, ще купя нови. Изтребваме боклуците, возим количката напред-назад към компоста и дузината високи купчини с клони, готови за горене. Вдигам капака на един от филтрите на басейна, бъркам вътре, вадя падналите листа и за мой ужас там, свита като пружина, лежи змия. Писъците ми предизвикват буря от смях и дават идеалната възможност да спрем, за да си починем. Сред пораженията са и ранните циклами, които цъфтят в яркочервено и наситенорозово. Натъквам се на изкоренена палма, едно от дузината малки дръвчета, които засадихме и които израснаха високи и пуснаха дълги бодливи клонки. Няма да оцелее.
Цял ден се трудим в градината, окъпани в съблазнително топлото коледно слънце. Високо над нас е съвършеното люляково небе, птиците се завръщат. Появяват се чайки и започват да кряскат лениво, търсят храна. В короните на дърветата лудо пеят малки, непрекъснато движещи се птички. Чуруликането им изглежда настойчиво и ангажирано. Колко ли би било забавно, ако можеш да разбираш езика им, да подслушваш и дори да участваш в разговора им. И три, не — четири, дори пет гълъба се настаняват на нашата едролистна магнолия. Les tourterelles, добре дошли, навременни гости.
Пристига Рене. Много е потиснат. Навсякъде в маслиновите му ферми има поражения. Дърветата са унищожени. Великолепни вековни oliviers са разцепени, окастрени, паднали. Казват, че Луната е причината. Близостта ѝ до Земята. Веднъж на век се приближава толкова пагубно. Ами реколтата му? Тонове плодове лежат на земята, пръснати навсякъде. Сега маслините никога няма да узреят. Заедно се разхождаме из нашите горички и откриваме, че две от дърветата ни, растящи едно до друго, са разцепени по средата от бурята. Сякаш някакъв колос е пристигнал с брадва, която е стоварил право в сърцето на стволовете. С един удар, като нож, минаващ през масло. И в двата случая половината от дървото стои право заедно с полуузрелите си плодове, а другата половина лежи на земята като смазана птица с отпуснати и счупени криле. Плодовете са непокътнати, но бързо се изсушават и се сбръчкват до смърт. Това е трагедия. Трябва незабавно да започнем да събираме падналите маслини. Издуханите от вятъра мрежи са навсякъде из градината, свити като спящи гъсеници. Вътре в тях са падналите преди бурята плодове.