Робърт Галбрейт
Мастиленочерно сърце
Корморан Страйк #6
На Стив и Лорна,
мое семейство, мои приятели
и два стожера срещу аномията,
Съществуват две форми на тъма. Едната е Нощта...
Другата е Слепотата.
Мери Елизабет Колридж, Съмнение
Пролог
Раните на сърцето често са фатални, но не непременно.
Хенри Грей, хирург, Анатомията на Грей
1
Защо ти погледа си върху мене спря,
а също тъй дъха си затаи?
Това във вечността е невъзможно
и все едно не е било.
Мери Елизабет Колридж, Момент
Сред всички двойки, седящи в бар „Риволи“ на хотел „Риц“ в този четвъртък вечер, тъкмо онази, която очевидно се забавляваше най-много, в действителност не беше двойка.
Корморан Страйк и Робин Елакот, частни детективи, делови съдружници и самопровъзгласили се първи приятели, празнуваха трийсетия рожден ден на Робин. И двамата бяха изпитали леко смущение при влизането си в бара, наподобяващ кутия за бижута в стил ар деко със стените си от тъмна ламперия, златисти орнаменти и рисувани стъкла „Лалик“, защото осъзнаваха как такова преживяване бе едва ли не уникално за близо петте им години познанство. Никога преди не бяха прекарвали вечер в компанията един на друг, ако не се брояха работните ангажименти без присъствието на други колеги или приятели и без нечие раняване като претекст (защото преди няколко седмици Страйк неволно бе насинил и двете очи на съдружничката си и като компенсация я нагости с къри за вкъщи).
Още по необичайното бе, че и двамата си бяха отспали и изглеждаха отлично. Робин носеше прилепнала по тялото тъмносиня рокля, а червеникаворусата ѝ коса бе чиста и разпусната; съдружникът ѝ забеляза немалкото одобрителни погледи, които бе привлякла на влизане от страна на мъжката клиентела. Самият той вече ѝ бе направил комплимент за опала, легнал в хлътнатината на шията ѝ – колието бе подарък от родителите ѝ за рождения ден. Малките диамантчета, окръжаващи камъка, го караха да блести като ореол в златистата светлина на бара и при всяко движение на Робин опалът хвърляше огнени отблясъци от вътрешността си.
Страйк беше облечен с любимия си италиански костюм, съчетан с бяла риза и вратовръзка. Подобието му на Бетовен със счупен нос и известно свръхтегло се бе засилило сега, след като бе обръснал поизраслата си в последно време брада, но топлата усмивка, отправена му от келнерката, когато му сервира първото за вечерта питие „Олд Фашънд“, припомни на Робин реплика, изречена от Сара Шадлок, новата жена на бившия ѝ съпруг, по повод детектива: „Той е привлекателен по особен начин. Малко занемарен на вид, но аз не възразявам на това“.
Ама че лъжкиня беше Сара. Истината беше, че тя си падаше по изтупани хубавци и доказателство бе упоритото ѝ и в крайна сметка увенчало се с успех преследване на Матю.
Страйк и Робин седяха един срещу друг на маса за двама на столове с леопардов десен и за да прикрият първоначалното си неудобство, подхванаха разговор на служебни теми. Докато обсъждаха настоящите случаи на агенцията, неусетно изпиха по един силен коктейл, при което смехът им стана по-гръмогласен и вече привличаше погледите на бармани и посетители.
След втория коктейл разговорът придоби по-личен характер. Страйк, който бе извънбрачен син на прочут рок изпълнител, срещан от него само два пъти в живота му, сподели с Робин, че Прудънс, полусестра му, иска да се види с него.
– Тя от кои точно беше? – поинтересува се Робин. Знаеше, че бащата на Страйк се бе женил три пъти и че съдружникът ѝ е плод от еднократен секс с жена, най-често описвана в медиите като „запалена почитателка“, но иначе не бе много наясно за родословното дърво.
– Прудънс е другата извънбрачна – отвърна Страйк. – С няколко години по-млада е от мен. Майка ѝ е актриса. Линдзи Фантроуп, сещаш ли се? Жена от смесена раса. Играе в кой ли не сериал – „Истендърс“, „Убийство по английски“...
– А ти искаш ли да се видиш с Прудънс?
– Сам не знам – призна Страйк. – Не мога да се отърва от чувството, че ми стигат толкова роднини. Освен това тя е психотерапевт.
– От коя школа?
– Последователка на Юнг.