– Какво? – извика в отговор, без да се усмихва.
– Казах, че Джаго Рос иска да те призове при развода.
– Няма да му е лесно – отговори Страйк на висок глас. – Не съм я виждал от години.
– Джаго друго твърди – викна Валънтайн. – Намерил гола снимка на стария ѝ телефон, която пратила на теб.
По дяволите.
Валънтайн се облегна на Бодхисатва. Спътничката му с червеникавозлатистата коса ги наблюдаваше от дансинга.
– Това е Мадлин – викна Валънтайн в ухото на Страйк, проследил погледа му. – Намира те за секси.
Валънтайн се изхили с висок тънък смях. Страйк мълчаливо отпи от бирата си. Най-после младежът явно заключи, че няма какво повече да спечели от близостта до Страйк, изправи се, отдаде шеговито чест и си тръгна. В същия момент Дългокраката се появи на ръба на дансинга и се тръшна на кадифена табуретка, потънала в щраусови пера и осезаемо недоволство.
– В дамската тоалетна беше – съобщи Мидж на Страйк, като се присъедини към него след няколко минути. – Май не можа да хване сигнал.
– Много хубаво – отсече безмилостно Страйк.
– Според теб той дали ѝ е казал, че ще дойде?
– Така изглежда.
Страйк отпи още глътка от топлата бира и попита на висок глас:
– Колко души са на ски с Робин?
– Май че са общо шест – викна в отговор Мидж. – Две семейства и един сам мъж.
– Аха – кимна Страйк небрежно, сякаш информацията беше без особено значение.
– Опитват се да я уредят с него – продължи Мидж. – Тя ми разправяше за това преди Коледа. Името му е Хю Джакс. – Погледна очаквателно към Страйк. – Голямата брадва[1].
– Ха-ха – промърмори Страйк с насилена усмивка.
– Именно ха-ха – викна Мидж в ухото му. – Защо родителите не изричат името на глас, преди да обременят детето си с него?
Страйк кимна, насочил поглед към тийнейджърката, която си изтри носа с опакото на дланта си.
Оставаха петнайсет минути до полунощ. Страйк си каза, че с малко късмет с настъпването на новата година обектът им щеше да бъде благополучно отведен от приятелското семейство в къщата им в Челси. Докато гледаше натам, съученичката дойде и завлече Дългокраката обратно на дансинга.
В дванайсет без десет момичето отново се отправи по посока на дамската тоалетна, сподиряно от Мидж. Страйк изпитваше болка в ампутирания си наполовина крак и му се искаше да поседне, но нямаше друг избор, освен да се подпира на гигантския Бодхисатва, защото повечето места за сядане бяха затрупани със сака и чанти, които не му се щеше да мести. Бутилката му от бира вече беше празна.
– Да не би да имате нещо против новогодишната нощ? – чу до себе си непогрешимия лондонски изговор от средите на работническата класа.
Беше жената с червеникаворусата коса, сега с поруменяло лице и поразрошена от танцуването. Доближаването ѝ бе маскирано от раздвижването пред него, когато почти всички се надигнаха от местата си да се струпат на твърде малкия дансинг с приближаването на полунощ.
– Не ми е любимият празник – извика ѝ в отговор той.
Тя бе изключително хубава и определено надрусана, макар да говореше съвсем свързано. Няколко тънки златни верижки висяха на издължената ѝ шия, роклята без презрамки бе плътно опъната върху гърдите ѝ и малкото шампанско, останало в чашата, която държеше, заплашваше да се излее.
– И на мен не ми е. Не и тази година – викна в ухото му тя.
Хареса му да чуе акцент от Ист Енд сред аристократичния изговор наоколо.
– Вие сте Корморан Страйк, нали? Валънтайн ми каза.
– Точно така – отвърна той. – А вие сте...?
– Мадлин Кърсън-Майлс. Тази вечер не сте тук по детективски дела, нали?
– Не съм – излъга той, но не бързаше да я прогони, както беше в случая с Валънтайн. – Защо тази Нова година не ви е любима?
– Заради Джиджи Казеноув.
– Моля?
– Джиджи Казеноув – повтори тя по-високо, като се наведе към него и дъхът ѝ погъделичка ухото му. – Певицата. Беше ми клиентка. – Като видя неразбиращия му поглед, поясни. – Беше открита обесена сутринта.
– Гадост – каза Страйк.
– Да – потвърди Мадлин. – Беше само на двайсет и три.
Отпи мрачно от шампанското, после викна в ухото му.
– Досега не бях срещала частен детектив.
– Може и да сте, без да знаете – отвърна той и тя се засмя. – А вие какво работите?
– Бижутер съм – викна му тя и леката ѝ усмивка подсказа на Страйк, че повечето хора биха разпознали името ѝ.
Дансингът вече бе изпълнен от разгорещени тела. Мнозина бяха с лъскави шапки за парти. Страйк забеляза едрия руснак, който бе говорил за „Танхойзер“, да се друса неритмично на „Предпочитам да съм“ на Клийн Бандит.