Мислите на Страйк избягаха към Робин някъде в Алпите, вероятно със замаяна глава от глювайн и танцуваща с отскоро разведения мъж, с когото приятелите ѝ толкова държаха да я съберат. Припомни си изражението на лицето ѝ, когато се приведе да я целуне.
Лесно ми е да съм с теб, пееше Джес Глин,
Свещена простота.
Когато заедно сме,
не искам да съм другаде...
– Една минута до 2015 година, дами и господа – провикна се диджеят.
Мадлин Кърсън-Майлс погледна Страйк, пресуши чашата си с шампанско и отново се наведе да викне в ухото му.
– Момичето със смокинга твое гадже ли е?
– Не, просто приятелка – отговори Страйк. – И двамата се озовахме сами тази вечер.
– Значи няма да възрази, ако те целуна в полунощ?
Той сведе поглед към прелестното ѝ приканващо лице, към топлите лешникови очи и русата коса, стелеща се по голите рамене.
– Тя не – отвърна Страйк с лека усмивка.
– Но ти да, така ли?
– Пригответе се – ревна диджеят.
– Омъжена ли си? – попита Страйк.
– Разведена – каза Мадлин.
– Ходиш ли с някого?
– Не.
– Десет...
– В такъв случай... – промърмори Корморан Страйк и остави празната си бутилка от бира.
– Осем...
Мадлин се наведе да остави чашата си на близка маса, но не уцели и тя се търкулна върху мокета. Жената само повдигна рамене и се изправи.
– Шест... пет...
Мадлин преметна ръце около врата му, а той обгърна кръста ѝ. Беше по-слаба от Робин, усещаше ребрата ѝ под впитата рокля. Желанието в очите ѝ му действаше като балсам. Нова година беше. По дяволите всичко.
– три... две... едно...
Тя се притисна към него, ръцете ѝ вече бяха заровени в косата му, езикът ѝ бе в устата му. Около тях кънтяха радостни писъци и аплодисменти. Не се пуснаха, докато не зазвучаха първите тактове на „В името на старите времена“. Страйк се огледа. Нямаше следа нито от Мидж, нито от Дългокраката.
– Скоро ще трябва да си тръгвам – викна той, – но искам номера ти.
– Дай си телефона тогава.
Тя записа вместо него номера си и му върна телефона. После му намигна, обърна се и се скри сред тълпата.
Мидж се появи чак след четвърт час. Дългокраката се върна при компанията си с доста размазана спирала на очите.
– Все търсеше място да улови сигнал, но без успех – прогърмя гласът на Мидж в ухото му. – Така че се върна в тоалетната и здравата си поплака.
– Лошо – рече Страйк.
– Червило ли имаш по лицето? – втренчи се в него Мидж.
Той побърза да изтрие устата си с опакото на дланта си.
– Срещнах стара приятелка на майка ми – каза. – Е, честита 2015-а.
– И на теб – отвърна Мидж и протегна ръка, а той я стисна. Тя оглеждаше ликуващата тълпа под балоните сред безбройните искри бенгалски огън, после викна в ухото на Страйк: – Досега не бях посрещала Нова година в тоалетна. Дано не е някаква лоша поличба.
4
Спи блажено със съня на търпеливата роза.
Крачи дръзко по неутъпкания бял сняг.
Самата зима дава облекчение от зимата.
Хелън Джаксън, Януари
Като цяло Робин се бе насладила на прекарването си в Цермат. Забравила бе какво е да спиш по осем часа на нощ; харесала ѝ бе храната, карането на ски и компанията на приятелите; почти не трепна, когато Кейти ѝ съобщи със загрижен поглед, преминал в облекчен при спокойствието на Робин, че Матю наистина завел Сара и новородения им син в Машам за Коледа.
– Кръстили са го Уилям – каза Кейти. – Срещнахме ги случайно една вечер в „Дорестият кон“. Лелята на Матю гледала малкия. Никак не ми харесва тази Сара. Безобразно самонадеяна е.
– И на мен не ми е първа любимка – кимна Робин. Доволна беше да знае, че е избегнала почти сигурна среща в родния си град, а с малко късмет следващата Коледа щеше да е ред на семейството на Сара да ги покани, та нямаше да има риск от случайно засичане.
От прозореца на стаята си Робин виждаше покрития със сняг Матерхорн, пронизващ яркосиньото небе като гигантски зъб. Светлината по пирамидалната планина се менеше от златиста до прасковена, от мастиленосиня до бледолилава в зависимост от ъгъла на слънцето. Сама в стаята си и загледана в планината, Робин постигна най-близкото състояние до покой и перспектива, каквито бе дирила в това пътуване.