Единствената част от ваканцията, която Робин на драго сърце би си спестила, беше Хю Джакс. Беше с няколко години по-възрастен от нея и работеше във фармацевтичната индустрия. Обективно погледнато го намираше хубав мъж с добре поддържана пясъчноруса брада, широки рамене и големи сини очи, имаше и известен чар у него, но за Робин беше леко отблъскващ. Каквато и тема да се обсъждаше, той все намираше начин да я обърне към развода си, сякаш напълно фокусиран в него. След шест години брак жена му обявила, че не е щастлива и че отдавна е така, стегнала си багажа и си тръгнала. През първите дни на почивката Хю разказа два пъти историята на Робин и след второто почти идентично рецитиране тя се стараеше да не сяда до него на вечеря. Уви, той не прие намека, а продължаваше да ѝ се лепва и да я насърчава да споделя подробности от собствения си провален брак, при това със скръбен тон, сякаш и двамата страдаха от една и съща смъртоносна болест. Робин възприе окуражаваща нотка, казваше му, че има още много риба в морето и че лично тя е доволна, задето отново е свободна. Хю сподели колко се възхищава на духа ѝ с малко по-бодър поглед във воднистосините си очи, тъй че тя се уплаши да не би той да възприеме декларацията ѝ за радост от свободата като негласна покана.
– Прекрасен е, нали? – попита я Кейти с надежда една вечер в бара, когато Робин тъкмо бе успяла да се отърве от Хю след поредния час анекдоти за бившата му съпруга.
– Не е лош – отвърна Робин, тъй като не искаше да обиди братовчедка си, – но всъщност не е моят тип, Кейти.
– Обикновено е доста забавен – заяви разочаровано Кейти. – Не си го видяла в най-добрата му форма. Почакай да обърне едно-две питиета.
Но на новогодишната вечер, след като бе погълнал сериозно количество бира и шнапс, Хю първо стана наперен, макар и неособено интересен, а после – кисел. В полунощ двете двойки се целунаха помежду си, а Хю със замъглен поглед разпери ръце към Робин и тя му позволи да я целуне по бузата, след което се помъчи да се освободи от него, докато той шепнеше пиянски лигаво в ухото ѝ:
– Ти си прелестна.
– Благодаря – отвърна Робин, след което добави: – Би ли ме пуснал, моля те?
Той го направи и малко след това Робин отиде да си легне, като заключи вратата. Скоро след като бе угасила лампата, някой почука. Тя лежеше в тъмното, като се правеше на заспала, и чу бавно отдалечаващи се стъпки.
Друг не чак тъй привлекателен аспект от почивката бе собствената ѝ тенденция да се унася в мисли за Страйк и за случката пред „Риц“. Достатъчно лесно бе да не мисли за съдружника си, докато се мъчеше да се закрепи във вертикално положение на ските, но когато умът ѝ не бе ангажиран, лесно се отплесваше към въпроса какво би се случило, ако бе загърбила задръжките и страховете си и го бе оставила да я целуне. Това неумолимо я водеше към друг въпрос, същия, който си бе задавала, докато бродеше по белия пясък на Малдивите преди три години. Нима щеше да прекарва всяка ваканция до края на живота си в чудене дали е влюбена в Корморан Страйк?
Не си влюбена – казваше си. – Той ти даде шанса на живота ти и може да го обичаш мъничко, защото е най-добрият ти приятел, но не си влюбена в него. – После по-откровено добавяше: – Дори да си, трябва да го преодолееш. Да, може да остана наранен, когато не му позволи да те целуне, но по-добре така, отколкото да си мисли, че вехнеш от любов по него. Лудо влюбена съдружничка ще е буквално последното, което би искал.
Де да можеше да е типът жена, която би се насладила на целувка след вечер с повече пиене и после да прогони случилото се със смях. Предвид онова, което знаеше за любовния живот на Страйк досега, той тъкмо такива жени харесваше – които участват в любовната игра с лековатост и непринуденост, каквито Робин никога не бе притежавала.
Върна се в офиса през втората седмица на януари и донесе със себе си голяма кутия швейцарски шоколадчета. На всеки, който я попита, включително на Страйк, отговори, че е прекарала чудесно.
Първа част
Сърцето е централният орган на целия организъм и се състои от кух мускул; при контрахирането му се изпомпва кръв до всички телесни части чрез сложна серия тръбички...
Хенри Грей, хирург, Анатомията на Грей
5