14 септември 2011 г.
Из „Дзън“, новинарски и развлекателен уебсайт
„Дзън“ разговаря с Джош Блей и Еди Ледуел, момче и момиче, гаджета и създатели на хитовата анимация в Ютюб Мастиленочерно сърце.
Дзън: И така, анимация за разлагане на телесни части, няколко скелета, демон и дух... Как си обяснявате успеха ѝ?
Еди: Я почакайте, Дрек демон ли е?
Дзън: Вие ми кажете.
Еди: Честна дума, не знам.
(Джош се смее.)
Дзън: Просто казвам, че когато „Мастиленочерно сърце“ е описван на хора, които не са го гледали, те биват изненадани, че е хит. (Еди и Джош се смеят.) Очаквахте ли подобна реакция на вашата... – нека го кажа откровено – твърде чудата анимация?
Еди: Не, определено не я очаквахме.
Джош: Направихме всичко на смях. Общо взето това е компилация от наши си лични шеги.
Еди: Но се оказа, че повече хора, отколкото бяхме очаквали, схванаха шегата.
Дзън: Като казвате „шегата“, хората долавят много подтекст в историята.
Джош: Да, и ние... Понякога си казваме: „О, да, точно това имахме предвид“, но в други случаи...
Еди: В други случаи виждат неща, дето... не че ги няма, но ние самите не сме ги забелязвали и имали предвид.
Дзън: Може ли да дадете пример?
Джош: Говорещият червей. На нас просто ни се видя забавно. Защото червеят се асоциира с гробище, яде разлагащи се тела. Хареса ни идеята той да се нервира на работата си и да говори за нея, сякаш е досадна тегоба. Все едно бачка във фабрика. Така че той е един вкиснат червей.
Еди: Но после разни хора го изтълкуваха като фалически символ. Група родители се оплакаха...
Джош: Оплакаха се, че пускаме пред децата майтапи за пенис.
Еди: Със сигурност не правехме нищо такова. Нашият герой Червея не е пенис.
(Всички се смеят.)
Дзън: Защо според вас „Мастиленочерно сърце“ придоби такава популярност?
Еди: И ние не го разбираме повече от вас. Много сме вътре в творбата. Не можем да я погледнем отвън.
Джош: Остава само да предположим, че по света има далеч повече сбъркани хора, отколкото сме осъзнавали.
(Всички се смеят.)
Дзън: Какво според вас накара зрителите толкова да харесат Харти, героя, който е отделеното сърце? Ти озвучаваш Харти, нали, Джош?
Джош: Да. Ъъ... (мисли дълго време). Според мен той знае, че е лош, но се опитва да бъде добър.
Еди: Не е толкова лош. Иначе не би се опитвал да бъде добър.
Джош: Мисля, че хората донякъде се идентифицират с него.
Еди: Много е преживял.
Джош: Бил е затворен в гръден кош, после в ковчег и под два метра пръст.
(Всички се смеят.)
Дзън: Какви са плановете ви за анимацията? Ще остане в Ютюб или...?
Еди: Ами ние не си правим планове.
Джош: Плановете са за фукльовците.
Дзън: Но проектът ви постигна голям успех. Печелите пари, нали?
Джош: Да. Кой би си помислил? Щура работа.
Дзън: Някой оказва ли ви помощ? Агент да речем?
Джош: Да, имаме приятел, който ги разбира тези неща и ни помага.
Дзън: Няколко от почитателите ви са създали онлайн игра, базирана на онази, която Дрек играе във филмчето. Виждали ли сте я?
Джош: Да, видяхме я онзи ден. Впечатляваща е.
Еди: Но пък е някак странна, защото играта на Дрек... онази във филмчето...
Джош: Да...
Еди: Тя всъщност не е игра. По-точно не би трябвало да е, нали така?
(Джош поклаща глава.)
Еди: По-скоро трябваше да е... Целият смисъл на играта е, че тя всъщност не е игра.
Дзън: Така че, когато Дрек заставя всички „да играят играта“...
Еди: Заставя ли ги? Не знам дали ги заставя. Мисля, че те просто му угаждат, защото е силно отегчен...
Джош: Скучно му е.
Еди: Да, скучно му е и те се съгласяват да играят, но винаги се обръща на зле за някого.
Джош: Играта на Дрек е ... (с гласа на Дрек) „Играй играта, бе!“. В смисъл да вършиш каквото се очаква.