Изражението му, в което се смесваха подозрителност и антипатия, разсмя Робин.
– И кое му е лошото на психотерапевт, последовател на Юнг?
– Не знам... Всъщност доста я харесах от съобщенията ѝ, но...
Страйк се мъчеше да намери точните думи и погледът му попадна върху бронзовото пано на стената зад главата на Робин, на което голата Леда биваше обладавана от Зевс в превъплъщението му като лебед.
– Сподели, че и нейният живот не е бил лек с него за баща. Но като научих каква е професията ѝ...
Той млъкна, без да довърши. Отпи от бърбъна си.
– Реши, че е неискрена, така ли?
– Не точно неискрена... – Страйк въздъхна. – Куп самовеличаещи се психолози са ме анализирали и все връщат нещата назад към така нареченото ми семейство. В едно от съобщенията си Прудънс каза, че като простила на Рокъби, ѝ се отразило „оздравително“... Зарежи това – рязко отсече Страйк. – Рожденият ти ден е, нека говорим за твоето семейство. Какво работи баща ти? Никога не си ми казвала.
– Не съм ли? – учуди се Робин. – Професор е, преподавател по овцевъдство. Специализира в осеменяване и развъждане.
Страйк прихна над коктейла си.
– Какво смешно има? – повдигна вежди Робин.
– Прощавай – избъбри Страйк, като едновременно кашляше и се смееше. – Просто не го очаквах.
– За твое сведение е авторитет в областта си – шеговито обидена го увери Робин.
– Професор по овцете... – отново прихна Страйк.
– Но кое те разсмива толкова?
– Не знам... може би „осеменяване и развъждане“ – отвърна Страйк. – И изобщо овцете.
– Има титла с четиресет и шест букви след името си. Броила съм ги като малка.
– Много впечатляващо – кимна Страйк и пийна бърбън в опит да остане сериозен. – И кога му е дошъл този интерес към овцете? По рождение ли има тази страст, или някоя конкретна овца му е хванала окото...
– Той не чука овцете, Страйк.
При звучния смях на детектива немалко глави се обърнаха към тях.
– Семейната ферма била наследена от по-големия му брат, тъй че татко записал ветеринарна медицина в Дърам и се ориентирал към... Ама спри да се смееш, по дяволите! Също така е главен редактор на списание.
– Моля те, кажи ми, че е за овце.
– Да, за овце е. Казва се „Овцевъдство“ – отвърна Робин. – И преди да си попитал, няма фотогалерия за читателите „Избери си любима овца“.
Този път гръмкият смях на Страйк бе чут от целия бар.
– По-тихо – смъмри го Робин усмихната, но усещаше погледите на всички присъстващи вперени към тях. – Само това ни липсва, да ни забранят достъп до още един бар в Лондон.
– Да не би да ни забраниха достъп до Американския бар?
Спомените на Страйк за опита му да удари с юмрук заподозрян в хотел „Стафорд“ бяха мъгляви и не защото бе пиян, а защото бе напълно заслепен от ярост.
– Не че го заявиха изрично, но опитай се да идеш там, и сам ще видиш как ще те посрещнат – каза Робин и боцна последната маслина от ордьоврите, пристигнали с първото им питие. Страйк еднолично бе излапал картофките.
– Бащата на Шарлот гледа овце – съобщи Страйк и Робин отново усети у нея да се размърдва любопитство при споменаване на бившата му годеница, за която той почти никога не отваряше дума.
– Наистина ли?
– Да, на остров Аран – кимна Страйк. – Има къща там с третата си съпруга. Фермерството му е хоби. Вероятно е начин да си намали данъците. Овцете му бяха много зли на вид. Не си спомням името на породата. Черно-бели, с големи рога и жълти очи.
– По описанието ми приличат на Джейкъб – каза Робин и добави с усмивка: – В детството ми в тоалетната бяха струпани купища броеве на „Овцевъдство“, та очевидно познавам породите. Какво представлява остров Аран?
Всъщност искаше да попита: „Какво представлява семейството на Шарлот?“.
– Хубав е, доколкото си спомням, но ходих в къщата само веднъж. Повече не бях поканен. Бащата на Шарлот не можеше да ме гледа.
– Защо?
Страйк допи коктейла си, преди да отговори:
– Ами по няколко причини, но според мен водещата бе, че жена му се опита да ме съблазни.
Робин ахна несдържано.
– Да. Трябва да съм бил двайсет и две или двайсет и три годишен. Тя беше поне на четиресет. Много хубавка, ако си падаш по изкльощавели от дрога.
– Как... какво...?
– Отидохме на Аран за уикенда. Шехеразада – така се казваше мащехата – и бащата на Шарлот пиеха яко. Половината от семейството имаха и проблеми с наркотици, всичките доведени сестри и полубратята му. Четиримата седяхме и пиехме след вечеря. Баща ѝ поначало не ме хареса, явно се бе надявал на някого с далеч по-благородно потекло. Настанили бяха мен и Шарлот в две отделни спални на различни етажи. Прибрах се в моята мансардна стая някъде към два през нощта, съблякох се и си легнах доста пиян, угасих лампата и след две минути вратата се отвори. Естествено, помислих, че е Шарлот. В стаята беше непрогледна тъмнина. Аз се отместих, тя се пъхна в леглото до мен...