Червей28: Мамкаму , трябва да бягам . Закъснявам за работа .
>
<Червей28 напуска канала>
>
<Хартела напуска канала>
>
>
>
ЛордДрек: Всички ли си отидоха?
Вайлпекора: Ще се пукна от смях
Вайлпекора: Ама тия са много тъпи
Вайлпекора: Кой знае обаче дали Духче1 се върза напълно.
ЛордДрек: На кого му пука какво си мисли малкото педалче?
ЛордДрек: На нас ни е нужно единствено Блей да повярва.
Вайлпекора: Така е.
ЛордДрек: Току-що нарекох оная тлъста свиня Хартела „красавице“.
Вайлпекора: Спукваш ме от смях, мизернико.
>
<Отворен е нов частен канал>
<7 януари 2015 г. 16: 25 ч.>
<ЛордДрек кани Хартела>
<Хартела се включва в канала>
>
Хартела: Здрасти! Как вървят репетициите?
ЛордДрек: Мъчно, но така е с Чехов. Чуй, ще ми направиш ли услуга, сладурче?
ЛордДрек: Не казвай на Джош откъде си взела файла.
ЛордДрек: Ако знае, че модератори от Играта на Дрек са го съставили, може да не му повярва.
>
Хартела: Добре де, откъде тогава да кажа, че съм го взела?
>
ЛордДрек: Кажи, че загрижени фенове са ти го изпратили. Достоверно звучи, ти си лидер на фендъма.
Хартела: Добре, има логика. Ще се опитам да се видя с Джош в събота.
ЛордДрек: Ти си героиня. Дръж ме в течение.
Хартела: Непременно ххх Добре, трябва да отивам на работа, ще говорим скоро ххх
>
>
ЛордДрек: Благодаря, красавице ххх
>
>
>
>
>
ЛордДрек: Но пък се съгласи да не казва откъде е взела материалите.
>
>
>
Вайлпекора: Страхотно. Дали Хартиенобяла ще каже на Морхаус?
ЛордДрек: Не и ако има капка здрав разум
ЛордДрек: Хартията гори бързо.
Вайлпекора: хахаха, ако това проработи…
>
<Хартела напуска канала>
<Лорд Дрек напуска канала>
<Частният канал е затворен>
6
На тебе съдена е слава! – Истинска подигравка!
Нима ще подслониш тръстиката от буря,
или опора на лозата ще дадеш ластари да обвива,
или на цветето жадуващо ще пуснеш капка дъжд,
или пък искрени любовни думи на някоя жена?
От славата ти няма полза!
Фелиша Хеманс, Проперция Роси
Последният петъчен следобед на януари завари Робин седнала сама зад партньорското бюро в малкия офис на агенцията на Денмарк Стрийт да убива времето с преглеждане на досието по случая с Покваряващия, преди да иде да огледа апартамент в Актън. От улицата долу долиташе много шум: мащабните строителни работи около Чаринг Крос продължаваха и до и от службата задължително се минаваше по греди, прехвърлени над изкопи покрай пневматични бургии и похотливите подвиквания на работници. И поради цялата врява Робин си даде сметка, че е влязъл евентуален клиент не от звука на отварящата се външна врата, а от звъненето на телефона върху бюрото.
Когато вдигна слушалката, чу дрезгавия баритон на Пат.
– Известие от господин Страйк. Ще бъдеш ли свободна да отскочиш до Гейтсхед тази събота?
Това беше код. След като миналата година успешно разрешиха случай отпреди много години, спечелил поредните хвалебствия за агенцията в пресата, директно от улицата бяха дошли двама евентуални клиенти с изявена ексцентричност. Първата, очевидно страдаща от душевно заболяване жена, бе умолявала Баркли, единствения детектив, присъстващ в агенцията в момента, да ѝ помогне да докаже, че правителството я следи през вентилационната решетка на апартамента ѝ в Гейтсхед. Вторият, силно татуиран мъж, който изглеждаше леко маниакален, бе започнал да заплашва Пат, когато му беше отговорила, че няма свободни детективи да вземат данните на съсед, за когото той бе убеден, че е част от терористична клетка на ИДИЛ. За щастие, Страйк бе влязъл в момента, когато мъжът бе грабнал телбода на Пат с явното намерение да го запрати насреща ѝ. Оттогава Страйк настояваше Пат да държи външната врата заключена, когато е сама в офиса, и всички се споразумяха за код, който по същество означаваше „При мен има откачалка“.
– Някой агресивен? – тихо попита Робин и затвори досието за Покваряващия.