– За мен не, благодаря, Пат – отвърна Робин. – Еди?
– Аз... не, благодаря – каза Еди и Пат затвори вратата.
– Онзи ден отново говорихме с Джош – възобнови разказа си Еди и този път той заяви, че имал досие с „доказателства“ – Еди изписа кавички във въздуха, – че аз действително съм била Аномия.
– Това ли е то? – посочи Робин към чантата в скута на Еди, в която бе картонената папка.
– Не, това са само постовете на Аномия към мен. Дори не вярвам, че въпросното проклето досие, за което говори Джош, изобщо съществува. Попитах го откъде се е взело? Не пожела да ми каже. Беше друсан – поясни Еди, – много пуши трева. Отново му затворих. Прекарах целия вчерашен ден да крача напред и назад... Та какво доказателство би могъл да има, че аз съм Аномия? Това е просто нелепо!
Гласът ѝ отново се извиси и пресекна. От кехлибарените очи потекоха сълзи. Докато ги бършеше, Еди размаза очната си линия на широки сиви ивици по бузите и слепоочията си.
– Приятелят ми беше на работа и аз... чувствах се безкрайно отчаяна. А после си казах, че има само един начин да прекратя това. Трябва да докажа самоличността на Аномия. Защото мисля, че я знам. Името му е Себ Монтгомъри. Беше състудент на Джош в художествения институт. Себ ни помогна за анимацията на първите два-три епизода на Мастиленочерно сърце. Добър аниматор е, но когато навлязохме в работата, вече не ни трябваше. Знам, че му стана неприятно да отпадне тъкмо когато вече имахме толкова много последователи, и обвиняваше мен. Вярно, че никога не съм го харесвала особено, но не съм притискала Джош да се освободим от него, когато вече не ни беше полезен.
Себ и Джош още са приятели, а Джош е готов пред всеки всичко да си изпее, не притежава никакъв вид филтър, особено пък ако е пиян или надрусан, какъвто е през повечето време. Ето как Себ знае лични работи за мен, известни на Аномия. Но доказателството, че е тъкмо Себ – продължи Еди, чиито кокалчета бяха побелели от стискането на чантата, – е, че Аномия знае нещо, което съм казвала единствено на Себ. Има още един герой в анимацията...
Макар Робин да изпитваше истинско съчувствие към неканената си гостенка, погледна дискретно часовника си. Минутите течаха, а на нея ѝ предстоеше оглед на апартамент в Актън.
– ...нарича се Хартиенобяла, тя е дух и също причинява големи ядове, но не това е важното в момента. Важното е как споделих със Себ в пъб една вечер, че съм вкарала в образа на Хартиенобяла черти от бившата ми съквартирантка. Преди месец Аномия го пусна в пост в Туитър и назова съквартирантката ми. Обадих се на Себ и го попитах на кого е приказвал за Хартиенобяла и Ширийс. Той се престори, че не си спомня да съм му говорила за това. Лъжеше. Знам, че Себ е Аномия, знам го и трябва да го докажа. Преди шест месеца – настойчиво продължи Еди, когато Робин отново отвори уста да я прекъсне – самата аз се включих в играта, за да я разгледам отвътре. Наистина изглежда красива, който я е създал, безспорно е талантлив, но не е добра като истинска игра – по-скоро е анимиран чатрум. Доколкото виждам, много фенове влизат там просто за да ме оплюват. Опитах се да подпитам останалите играчи кой е Аномия и дали знаят нещо за него. Някой трябва да му е казал, че задавам твърде много въпроси, защото ми бе забранен достъпът. Миналата нощ почти не спах. Събудих се тази сутрин и си казах, че трябва да направя нещо по въпроса, защото не мога да продължавам така. Нужен ми е професионален разследващ и затова...
– Еди – заговори Робин, когато най-сетне успя да я прекъсне. – Отлично разбирам защо искаш да разбереш кой е Аномия и ти съчувствам, но...
– Моля ви – промълви Еди, която сякаш се смали в обемното си палто при тона на Робин. – Моля ви, помогнете ми. На този етап съм съгласна да платя колкото поискате.
– Не сме специализирани в работата, която ще е нужна в случая – довърши Робин и беше напълно искрена. – Трябва ти експерт в киберразследвания, а ние никога не сме правили това. И нямаме...
– Не можете да си представите какво е да се чудя кой ме мрази до такава степен. Начинът, по който говори... Харесва Джош, но мен ме мрази. Според мен се възприема като истинския... не знам... вярва, че той трябва да притежава пълен контрол над Мастиленочерно сърце, да определя сюжетните линии, да се договаря с филмовата компания, да одобрява кастинга на озвучаващите актьори... Ето така се държи, сякаш е редно той да командва, а аз съм само някаква пречка, някакъв причиняващ неудобство паразит, дето случайно се е лепнал към любимата му творба.
– Чуй ме – кротко ѝ заговори Робин. – Ще ти дам имената на две други агенции, които биха могли да са от помощ, защото не мисля, че сме подходящите за теб.