Робин записа имената и подаде листчето на Еди.
– Благодаря – отрони Еди с изтънял глас, а бележката потрепваше в ръката ѝ, докато четеше имената на агенциите, предложени ѝ от Робин. – Аз... искаше ми се да сте вие... но след като не можете...
Тя пъхна хартийката в чантата си и Робин едва се въздържа да не я предупреди да не я губи, което изглеждаше твърде вероятно. Като забеляза, че Робин гледа чантата, Еди леко я повдигна от скута си.
– Имам я само от месец – каза и я обърна да покаже няколко мастилени петна върху тъмночервената кожа. – Химикалката ми протече. Никак не ме бива да си пазя вещите в добро състояние. Купих я, защото си казах, че го заслужавам, след като постигнахме успех... Ха-ха – изрече с горчивина, – голям успех, няма що.
Изправи се, стиснала чантата си, и Робин също стана. Острата светлина в офиса подчертаваше бледността на Еди и когато Робин се приближи към нея, за да отвори вратата, видя, че онова, което бе помислила за нечистотия по врата ѝ, всъщност бе синина.
– Какво ти е на шията?
– Моля? – попита Еди.
– Шията ти – посочи Робин. – Насинена е.
– О...
Еди вдигна ръка към синината.
– Нищо не е. Несръчна съм, както вече забелязахте.
Пат се извърна, когато Еди влезе във външния офис.
– Има ли тоалетна, която мога да използвам? – попита Еди със задавен глас.
– На площадката пред външната врата – каза Робин.
– Ясно. Ами... довиждане тогава.
Стъклената врата се отвори и затвори и Еди Ледуел изчезна.
7
Не спира тя да бяга, но все по-устремно
я гонят гладни хрътки
и не по-малко бързи са от тях ловците,
които я преследват...
Ейми Леви, Бягане до смърт
– За какво беше всичко това? – поинтересува се Пат.
– Искаше да узнаем кой я преследва онлайн – отвърна Робин.
Макар да беше истина, че нямаха възможности за нов клиент и че агенцията не специализираше в киберразследвания, на Робин ѝ се искаше да бе могла да поеме случая на Еди Ледуел. Колкото по-успешна ставаше агенцията, толкова повече нарастваше процентът на нелицеприятни индивиди, които гравитираха към нея. Разбира се, онези, които искаха да докажат изневяра или измама, се намираха по дефиниция под напрежение, но някои от последните им клиенти, най-яркият пример сред които беше милиардерът от Саут Одли Стрийт, проявяваха склонност да третират Робин като слугиня, а искрено произнесеното „Надявах се на вас“ от Еди Ледуел трогна Робин. През стъклената врата долетя шумът от промиваната тоалетна на площадката и Робин видя тъмната сянка от черното палто на Еди покрай вратата, а после стъпките ѝ прозвучаха надолу по металните стъпала.
– Отказа ли ѝ? – изграчи Пат, след като дръпна продължително от електронната си цигара.
– Наложи се – отвърна Робин и отиде към кухненския бокс. Имаше тъкмо време за чаша чай, преди да се отправи към Актън.
– Хубаво – одобри Пат и се върна към чаткането по клавиатурата. – Не ми беше по вкуса.
– Защо? – попита Робин и се обърна да погледне секретарката.
– Избива я на драматизъм, ако питаш мен. А и косата ѝ има нужда от добро разресване.
Робин вече бе свикнала с безкомпромисните преценки на Пат, ръководени предимно от външния вид на хората, а понякога и от беглата им прилика с нейни познати, така че не си направи труда да ѝ противоречи.
– Искаш ли чай? – попита, когато водата в чайника завря.
– С удоволствие, благодаря – отвърна Пат, размахвайки електронната цигара, без да спира да пише на клавиатурата.
Робин приготви по чаша за двете им, после се върна във вътрешния кабинет, затвори вратата и отново се настани на партньорското бюро. След като се взира разсеяно в досието на Покваряващия в продължение на няколко секунди, бутна го настрани, включи компютъра и написа в търсачката на Гугъл „мастиленочерно сърце анимация“.
Независима анимация привлича култ от последователи... забележителен успех... От Ютюб до Холивуд: ще се радва ли Мастиленочерно сърце на благоволението на големия екран?
Робин отвори Ютюб, намери първи епизод на анимацията и го пусна.
Прозвучаха далечни звуци на пиано над облаци анимирана мъгла, която бавно се разсея, и изникнаха надгробни плочи под лунна светлина. Между каменни ангели, обрасли с бръшлян, се появи прозрачна женска фигура, перленобяла, застанала сама сред гробовете.