Робин осъзна, че е зяпнала, и затвори уста.
– Беше съвсем гола. Още не бях включил, изпил бях почти цяла бутилка уиски. Тя... ъъ... посегна да ме хване... сещаш се...
Робин затисна уста с длан.
– Целувахме се и чак когато тя прошепна в ухото ми как забелязала, че оглеждам циците ѝ, щом се навела над огъня, осъзнах, че съм в леглото с домакинята. Не че е от значение, но не ѝ бях оглеждал циците. Бях нащрек да я уловя, че да не се изтърколи в огнището, като добавяше дърва, защото беше адски пияна.
– И ти какво направи? – попита Робин през пръстите си.
– Изстрелях се от леглото, сякаш ми бяха пъхнали запален фишек в задника – отвърна Страйк и Робин отново се разсмя. – Ударих се в умивалника, прекатурих го и строших някаква гигантска викторианска кана. Тя само се хилеше. Май си мислеше, че щом първоначалният ми шок отмине, ще скоча право в леглото при нея. Опитвах се да си намеря боксерките в тъмното, когато вратата се отвори и този път наистина беше Шарлот.
– Божичко.
– Никак не ѝ стана драго, като ни завари голи с мащехата ѝ в една и съща стая – вдигна рамене Страйк. – Явно се колебаеше кого от двама ни да убие пръв. Крясъците ѝ събудиха сър Антъни. Дотърча горе в брокатения си халат, но и той беше толкова пиян, та не бе вързал колана както трябва. Светна лампата и се изтъпани насреща ни, стиснал щека за голф, без да си дава сметка, че патката му виси на показ, докато жена му не го изтъкна. „Антъни, виждаме твоя Едноок Джони.“
Робин вече се смееше толкова силно, че Страйк трябваше да я изчака да се овладее, за да продължи с разказа си. От столче край бара среброкос мъж наблюдаваше Робин с лека усмивка.
– И после какво? – попита задъхана Робин, като попиваше очи с миниатюрната салфетка, пристигнала с питието.
– Ами доколкото помня, Шехеразада не си направи труда да се оправдава. Нещо повече, прие го като смехория. Шарлот ѝ се нахвърли, едва я удържах, а сър Антъни възприе гледната точка, че всичко е по моя вина, задето не съм заключил вратата на стаята си. Шарлот също бе склонна да мисли така. Но чергарският живот с майка ми не ме беше подготвил за общуване с аристокрацията. Ако трябва да сравнявам, самонастанилите се в изоставени жилища хора имаха далеч по-добро поведение от това семейство със синя кръв.
Той вдигна ръка, за да уведоми усмихващата се сервитьорка, че са готови за още питиета, а Робин, която вече ребрата я боляха от смях, се изправи.
– Трябва да отида до тоалетната – каза задъхано и очите на среброкосия мъж край бара я проследиха, докато се отдалечаваше.
Коктейлите бяха малки, но силни, а Робин, която прекарваше повечето от живота си с маратонки, за да провежда наблюденията си, беше отвикнала от високи обувки. Наложи ѝ се здраво да се държи за перилото, докато слизаше по постланите с червен килим стълби към дамската тоалетна, която бе по-просторна и луксозна от всяка друга, посещавана от нея преди. Имаше мекия розов цвят на ягодов сладкиш макарон, мивките бяха кръгли, от мрамор, тапицирано с плюш канапе бе разположено край стената със стенописи на нимфи, застанали сред езера с водни лилии в тях.
След като се облекчи, Робин изпъна роклята си и провери грима си в огледалото, защото се опасяваше, че спиралата може да се е разтекла от всичкия този смях. Изми си ръцете, като си мислеше за историята, току-що разправена ѝ от Страйк. Колкото и забавно да бе прозвучала, също така я бе постреснала донякъде. Въпреки широкия спектър от човешки извращения, много от тях сексуални, с които Робин се бе сблъсквала в кариерата си на детектив, понякога се възприемаше като незряла в светско отношение в сравнение с връстничките си. Опитът ѝ на фронта на по-палавите сексуални приключения бе практически несъществуващ. Имала бе само един сексуален партньор и желанието ѝ да се доверява на човека, с когото споделя легло, надхвърляше обичайното. Мъж на средна възраст с петно от витилиго под лявото ухо бе застанал някога на свидетелското място в съдебна зала и бе заявил, че деветнайсетгодишната Робин го е поканила за секс в тъмното пространство под стълбище, а той я задушил до безсъзнание, защото му казала, че обича „по-грубичка игра“.
– Мисля, че следващото ми питие ще е вода – съобщи Робин пет минути по-късно, когато отново се настани срещу Страйк. – Тези коктейли са невероятно силни.