– Нападенията ли?
– Да... Нилс беше излязъл. Той почти никога не излиза.
– Каза ли ти къде е ходил?
– Не, но знам, че го нямаше, защото Брам не беше на училище, а Мариам се оплакваше, че трябвало да води курс и едновременно с това да наглежда Брам. Но най-лошото от всичко... Бях толкова уплашена, когато го намерих... Бях в ателието на Нилс. Той го държи заключено, но искаше да му донеса от там една книга... и аз намерих...
– Какво е намерила? – попита Страйк, след като мълчанието се проточи.
– Нож – отвърна Робин. – Изрече ми го само с устни.
– ... много голям – подхвана Зоуи отново, като сега шепнеше и звучеше почти разплакана. – Лежеше си там, на полицата. И на него имаше изписани някакви странни знаци. Нещо като магическо заклинание.
Робин натисна пауза.
– Виждала съм го този нож. Бил е на дядото на Нилс. Нарече го с някакво нидерландско име, което не си спомням. „Магическото заклинание“ беше дума, която на гръцки означава „наследство“ или „завет“.
– И просто се търкаля там, в ателието му?
– Да. Хората очевидно знаят, че е там, или поне Брам знаеше, защото попита Нилс дали може да го занесе в училище. Нилс му каза, че не – добави Робин.
– И слава богу – коментира Страйк. – Иначе току виж се бе стигнало до масова сеч в училище.
– Това е всичко, което Зоуи имаше да каже по повод подозренията си към Нилс – съобщи Робин. – През останалата част от разговора изпадна в паника, че Аномия ще дойде да я убие, а аз я убеждавах да иде в хотела. И така... какво мислиш за нейната теория?
– Честно ли? – попита Страйк. – Не ме впечатлява особено.
Той извади електронната си цигара и всмукна продължително от нея. След като издиша, коментира:
– Еди Ледуел със сигурност е ядосала много мъже, не мислиш ли?
– Така е – отвърна Робин. – Но не вярвам да е флиртувала с Нилс, за да получава облаги от него. Просто не мисля, че тя беше такъв тип човек, а и без друго...
– Мъжете са предразположени да си въобразяват, че флиртуват с тях, така ли? – отгатна правилно Страйк мисълта на Робин.
– С някои мъже е така – отговори тя и погледна часовника си. – И точно онези, които не харесваш, са най-склонни да си въобразяват, че си луда по тях.
Тя си мислеше за Хю Джакс, но мислите на Страйк го върнаха към сцената на тротоара пред „Риц“.
– Да идем ли да хапнем нещо? – предложи Страйк. – Още имаме предостатъчно време, преди да идем в дома на Ледуел.
Отидоха в най-близкия бар за сандвичи и Страйк взе със себе си записките на Робин за четиримата тролове. След като седнаха със сандвичите си на малка маса до прозореца, Страйк каза:
– Прочетох бележките ти.
– И? – попита Робин.
– И съм съгласен.
– С какво? – попита Робин, която не бе написала своя собствен извод, опасяваща се как Страйк ще помисли, че вижда неща, които ги няма.
– Че са един и същ човек. Очевидно говоря за Джулиъс, Джони, Макс и Лепин. За Золтан и Скарамуш е трудно да се прецени, защото нямаме материал от тях, който да сравним с този на останалите.
– Според мен е възможно Золтан и Скарамуш да са със забранен достъп – заговори Робин, облекчена, че Страйк не заклейми теорията ѝ като абсурдна, – защото не можах да открия следа от нито един от двамата в Туитър. Но ако Рейчъл е права и Золтан се е трансформирал в Скарамуш, който също е с отнет достъп, не би ли било възможно Золтан/Скарамуш да реши да.. знам ли... един вид да разпредели товара? Да създаде няколко акаунта, та да могат да бъдат пожертвани един или два, ако прехвърлят границите?
– Съвсем правдоподобно е – кимна Страйк, – макар да няма недостиг от мъже, желаещи да тормозят момичета онлайн. Не е задължително всички да са свързани помежду си.
– Знам – отвърна Робин, – но това не обяснява защо Рейчъл е засипвана с толкова омраза от тези четири акаунта. То нарушава модела: и Еди, и Киа са ядосали Аномия. Рейчъл никога не го е правила. А видя ли отправката към Ринго Стар?
– Да – потвърди Страйк, – а това ни води към неизбежния въпрос, нали? Дали не се сблъскваме с още четири онлайн превъплъщения на Аномия? Силно съм склонен да вярвам, че е така, и в такъв случай Ашкрофт не може да е Аномия. Не знам дали си сверила датите, но Джулиъс и Джони са избълвали буря от публикации, докато ти си разговаряла лице в лице с Ашкрофт в Колчестър.