– О, значи така си го елиминирал – пророни Робин.
– Може и да греша, но едва ли.
– Ами тогава... кой е този човек? – изрече Робин с нотка на отчаяние. – Възможно ли е същият индивид, написал онези помпозни послания до Джош Блей с гръцки думи в тях и казал на Рейчъл „по същество аз и Еди сме един и същ човек“, също така да казва на млади жени онлайн, че трябва да бъдат изнасилени и поставени на глад за постигане на тегло за възпроизводство?
– А защо не? – реагира разпалено Страйк. – Да не мислиш, че добре образовани и с богата култура хора не са способни да бъдат абсолютни злобари и мръсници? Ами погледни проклетия Ашкрофт. Освен това никак не е трудно да издириш няколко латински и гръцки фрази, а после да ги копираш и лепнеш. Не е задължително да търсим човек с мозък като на Бхардваж.
– Ако те всички са един и същ човек – каза Робин, – Киа Нивън може да е казвала истината, че Аномия е използвал към нея реплики на Кош. Тя е добър улов: хубава, пряко свързана с Мастиленочерно сърце. Аномия може да е решил, че заслужава лично той да се занимае с нея, вместо да я възложи на някого от троловете.
– Има логика – кимна Страйк. – И ако Аномия е употребил фразите на Кош при общуването с Киа, това сочи към човек, неуспяващ с жените в реалния живот или поне неотбелязващ успех, какъвто би искал да постигне. Има много женени мъже, на които им харесва да се отдават самоцелно на лов. Количеството пред качеството, както се изразява Кош.
След кратка пауза той продължи:
– Знаеш ли, продължавам да се връщам към онзи първи въпрос: какво има да губи Аномия, ако не е с маска? Разбирам защо Бхардваж е искал да остане анонимен. Бил е хлапе с желание да бъде приеман сериозно от астрофизиците в Кеймбридж. Съмнявам се, че е искал те да знаят колко голяма част от живота му заема играта или да бъде свързан с публичното преследване на Еди от страна на Аномия.
– Все още не разбирам защо Викас не е прекъснал по-рано връзките с Аномия.
– Но ти току-що откри защо – изтъкна Страйк. – Хартиенобяла.
– Но Хартиенобяла не е била там от самото начало. Защо Викас е останал преди появата ѝ?
– Добър въпрос – отвърна Страйк.
– Помниш ли шегата, изречена от Викас към Рейчъл? „Аномия не ми е приятелка, тя ми е сестра.“ Какво би могло да означава това, по дяволите?
– Един бог знае – промърмори Страйк.
Нещо в подсъзнанието му го чоплеше, но не излизаше наяве.
След като сандвичите бяха изядени, а Робин бе посетила тоалетната, тя каза:
– До Батълдийн Роуд не е далеч, но все пак не е зле да тръгваме... Добре ли си?
– Какво? – избъбри Страйк, който се мъчеше да изтегли на повърхността подсъзнателната идея. – Добре съм. Просто разсъждавах.
Когато отново бяха в беемвето, Страйк извади телефона си с намерение да подири четирите псевдонима на Аномия. И макар да бе казал на Робин, че Золтан може да няма нищо общо със случая, издири в Гугъл първо неговото име.
Резултатите бяха меко казано наелектризиращи. Золтан, както научи той, беше унгарско име, а също название на жест с ръка, възникнало във филм отпреди петнайсет години със заглавие „Пич, къде ми е колата?“.
Страйк изсумтя и издири „Джон Болдуин“. Резултатите бяха многобройни и разнородни. Ала сега, когато се фокусира върху името, изпита странното чувство, че го е виждал другаде, извън Туитър, макар заинатилият му се мозък да отказваше да разкрие къде.
Имената Лепинс Дисайпъл – последовател на Лепин, – и Джулиъс Аз съм Евола – почитател на Юлиус Евола, – бяха ясно обясними, но докато разсъждаваше върху Скарамуш, в главата му изникна музикална фраза. Дойде му на ум, че надали при името Скарамуш само на него първо му хрумва „Бохемската рапсодия“, а не клоун от шестнайсети век.
Накрая той насочи вниманието си към последното име: Макс Р, известен също като @мрегер#5.
– Пристигнахме – съобщи Робин, когато зави по Батълдийн Роуд, но едва думата излезе от устата ѝ, когато Страйк възкликна на висок глас:
– По дяволите!
– Какво? – попита Робин.
– Дай ми минутка – каза Страйк и бързо отново въведе името Золтан в Гугъл.
Робин продължи по улицата, оградена от двете страни от солидно изградени семейни къщи, за които допусна, след като тъй неотдавна бе купила имот, че струват над един милион лири. За късмет, пред къщата на Грант и Хедър Ледуел имаше свободно място за паркиране. Тя намести беемвето там и се обърна към Страйк, който продължаваше да пише на телефона си и да оглежда резултатите с изражение на лицето, за което тя от дълъг опит знаеше, че се дължи на дълбока концентрация.