Плюс, че Оман е истински рай по отношение на данъци, помисли си Страйк.
Грант пийна вино, после каза:
– Е, значи имате новости за мен?
– Да – отговори Страйк. – Деветдесет процента сме сигурни, че знаем кой е Аномия.
Нима?, помисли си Робин и хвърли поглед на съдружника си.
– Е, това е чудесна новина – изрече бодро Грант. – Кой...?
– Не можем да кажем, докато не бъде доказано – отвърна Страйк. – Има опасност да бъдем обвинени в оклеветяване. Всъщност липсва ни едно ключово сведение и се надявахме вие да ни помогнете.
– Аз? – изненада се Грант.
– Да – кимна Страйк. – Имам няколко въпроса, ако не възразявате.
– Давайте – подкани го Грант, но Робин долови леко напрежение по лицето му на булдог, което на късното вечерно слънце изглеждаше като от щавена кожа.
– Първо – подхвана Страйк, – онзи телефонен разговор с Еди, за който ми казахте. Когато тя е споделила, че Блей иска да я разкара от Мастиленочерно сърце.
Грант повдигна лявата си ръка и бръсна нещо невидимо от носа си.
– Да?
– Кога точно се проведе? – пожела да узнае Страйк.
– Ъъ... миналата година – отвърна Грант.
– Можете ли да си припомните по-конкретно кога?
– Трябва да е било... около юни.
– И тя имаше номера на мобилния ви телефон?
Последва нова кратка пауза.
– Да – отговори Грант.
– А преди това обаждане кога бяхте говорили за последно?
– Какво общо има това с Аномия?
– О, има много общо – увери го Страйк.
– Ние... не бяхме били в контакт преди това – каза Грант.
– Не беше ли последният случай по времето, когато е била бездомна и ви е помолила за помощ?
Обратната захапка на Грант сега изглеждаше по-изявена. Преди да направи опит да отговори, двете му малки дъщери излязоха от къщата с обичайното възбудено любопитство на деца към непознати, всяка понесла своето пони и ездач.
– Татко – каза по-едричката от двете, като се приближи до масата. – Виж какво ни даде бабчето.
Тя постави на масата понито и ездача. По-малката ѝ сестра поглеждаше крадешком празния крачол на Страйк.
– Прекрасно – каза Грант. – Бягайте вътре сега, татко е зает.
По-голямото момиченце се приближи до Грант, повдигна се на пръсти и изрече с шумен шепот в ухото му:
– Какво е станало с крака на този човек?
– Колата, с която пътувах, попадна на бомба, когато бях войник – осведоми Страйк малката повече от желание да се отърве от нея, отколкото за да спести на Грант неудобството да отговори.
– О – промълви тя.
По-малката ѝ сестра също се приближи и двете се втренчиха в Страйк.
– Прибирайте се вътре сега, хайде – повтори Грант.
Момичетата се оттеглиха, като си зашепнаха една на друга.
– Простете за това – изрече сковано Грант и отново отпи вино.
– Няма проблем – каза Страйк. – Следващият въпрос: питах се дали сте получавали още от онези обаждания, в които ви приканват да ексхумирате племенницата си.
– Не. Бяха само двете, за които ви казах.
Страйк извади бележника си за пръв път и се върна към бележките от предишния си разговор с Ледуел.
– Вие сте отговорили само втория път, нали? Първия път е вдигнала Хедър.
– Да – потвърди Грант. – Да разбирам ли, че Аномия ни е звънял?
– Не, не е бил Аномия – отвърна Страйк. – Който се е обадил е казал: „Изкопайте Еди и вижте писмото“, така ли беше?
– Да – каза Грант. У него вече личеше дискомфорт.
– Но не е уточнил точно кое писмо трябва да се види?
– Не – отвърна Грант.
– Защото в ковчега е имало две писма, нали? Едно от Ормънд и едно от Блей?
– Точно така – потвърди Грант, вече засенчил очи срещу залязващото слънце. – Извинете ме, трябва да си взема тъмни очила. Много ми свети.
Той се изправи и се скри в къщата.
– Уплашен е – тихо каза Робин.
– И с основание, дявол го взел. Телефонно обаждане от Еди, как ли не. Май трябва да разиграем схемата с доброто и лошото ченге.
– Колко лоша искаш да бъда? – подхвърли Робин.
– Ха-ха – рече Страйк и стъпките зад тях им подсказаха, че Грант Ледуел се връща. Сега беше с „Рейбан“ авиаторски тип.
– Прощавайте – каза, седна и веднага пи още вино.
– Няма проблем – отговори Страйк. – И така, да се върнем към двете писма в ковчега. Две са, нали? Съгласни ли сме по този въпрос?
– Корморан – обади се тихо Робин, преди Грант да е успял да отговори.