– Да попита тогава – отвърна Страйк, като вътрешно ругаеше нея и децата.
– Болеше ли, като ви бомбардираха крака? – попита по-голямата от сестрите.
– Болеше, да – отговори Страйк.
– Ето, чу го, Миа – каза бабата все така с широка усмивка на лицето. Робин не би се учудила, ако бе попитала дали Страйк ще се отзове, ако Миа пожелае да го заведе в училище, за да разправя интересни преживелици. – Добре, момичета, кажете лека нощ на гостите.
– Лека нощ – издекламираха момичетата в един глас и се прибраха вътре.
Слънцето вече бе слязло под покрива на къщата и малкият павиран двор на семейство Ледуел потъна в сянка, но Грант не свали тъмните си очила, които сега отразяваха рубиненото сияние в небето. Бе му даден полезен интервал за размисъл благодарение на тъща му и сега, преди някой от другите да заговори, той отсече:
– Общото ми впечатление беше, че Блей искаше тя да се махне.
– Но не можете да кажете откъде е дошло това впечатление, така ли? – попита Страйк.
– Ами те се бяха разделили, нали?
– Казахте, че двамата с Катя имали морала на улични...
– Все пак бяха помислили Еди за Аномия.
– Лесното убеждаване на Блей, че Еди е Аномия, се е дължало на типичната параноя у един вечно надрусан младеж с разпаднала се интимна връзка – заяви Страйк, – но вие сте единственият, който някога е твърдял, че той е искал да поеме изцяло контрола над Мастиленочерно сърце. Всичко, което чухме при разследването, сочи, че той едва е бил в състояние да държи цигара с канабис в ръка, какво остава сам да пише сценарий по анимацията и да си сътрудничи с филмови студии и с Нетфликс. Според мен вие имате много конкретна причина да мислите, че той е искал да продължи проекта сам, както и много конкретна причина да твърдите как Катя също е мошеничка. Смятам, че сте отворили и прочели писмата, които е трябвало да поставите в ковчега на Еди, и сте решили да сложите там само това на Ормънд.
Дали Грант щеше да признае, или не, остана неизяснено, тъй като точно тогава Хедър излезе във вътрешния двор с празна чаша за вино и отправи сияеща усмивка към всички им.
– Сипи малко и на мен, Грух – каза тя и се настани на четвъртия стол. – Тъкмо сложих Итън да спи, а мама чете приказка на момичетата.
Грант напълни чашата ѝ, като изражението му остана все така сковано, а Хедър ведро запита:
– Е, какво пропуснах? Знаем ли вече кой е Аномия?
– Ще знаем – отвърна Страйк, преди Грант да е успял да заговори, – щом прочетем писмото, което не е влязло в ковчега.
– О, значи си им казал – усмихна се Хедър към Грант. – Съветвах го...
– Млъкни – изръмжа ѝ Грант.
Хедър изпадна в шок, сякаш той я бе зашлевил. Неловкото мълчание бе нарушено от куче, което залая яростно в съседния двор.
– Съветвахте го да си признае, нали? – обърна се Страйк към Хедър. – Жалко, че не ви е послушал. Укриването на доказателства при разследване на убийство и лъжи за комуникации с покойна жена...
Хедър вече изглеждаше в паника.
– Корморан – за трети път се намеси Робин, – никой не е укривал доказателства. Аз лично – заговори тя на двамата Ледуел – мисля, че сте били в пълното си право да прочетете тези писма. Тя е била ваша племенница и всеки от мъжете, които са ги написали, би могъл да е виновник за смъртта ѝ, нали така?
– Ами точно това казах и аз! – окуражи се Хедър. Като улови изражението на мъжа си, добави: – Истина е, Грух, казах го...
– Не признавам, че сме чели писмата и не признавам, че не сме ги сложили и двете в ковчега – заяви Грант, при което вече свали тъмните си очила. Лицето му с квадратна челюст приличаше на примитивна скулптура на чезнещата светлина.
– Но жена ви току-що го призна – посочи Страйк.
– Не, тя...
– Напротив, направи го – настоя Страйк – и това дава основания за заповед за обиск. Разбира се, ако пожелаете да изгорите писмото преди идването на полицията, това си е ваш избор, но ние двамата тук ще свидетелстваме за казаното от Хедър. И като се замисля, вярвам, че от Министерството на вътрешните работи ще разрешат ексхумация.
И дразнещо предсказуемо в този момент от къщата се появи майката на Хедър и изрече весело:
– Намира ли се място за още един в компанията?
– Не – тросна ѝ се Грант. – Исках да кажа, остави ни за малко, Уенди.
Очевидно разочарована, тя се оттегли. Съседското куче продължаваше да лае.
– Ще посъветвам и двама ви да се замислите сериозно за последиците, ако продължавате да отричате, че имате това писмо – каза Страйк.
– Няма да има проблем – излъга Робин, като се обърна към уплашената Хедър, – ако си кажете всичко сега. Всеки ще ви разбере. То се знае, че сте се опасявали да не би Ормънд или Блей да имат нещо общо със смъртта на Еди. Не вярвам, че някой във вашата ситуация би устоял да не отвори писмата предвид как е умряла. Напълно разбираема постъпка е.