105
Мигът на истината вече се задава.
Не бива и една загадка да остава.
И тайни, дето за разбулване са призовани,
Най-сетне с имена ще бъдат назовани.
Кристина Росети, Рано или късно – но най-сетне
– Така... Сега трябва да говорим с Катя – каза Страйк, докато вървяха по късата пътека пред къщата на Ледуел в сгъстяващия се сумрак. – Искам да се добера до Аномия, преди да са унищожени още харддискове.
Качиха се в беемвето, Страйк остави патериците си на задната седалка и веднага избра номера на Катя, но след няколко позвънявания обаждането беше прехвърлено на гласова поща.
– Не отговаря.
– Десет без петнайсет е – отбеляза Робин, като погледна часовника на таблото. – Може би в този час на деня спира звука на телефона си.
– Ами тогава ще отидем у тях – заяви Страйк.
– Иниго надали ще се зарадва на това късно посещение – предположи Робин и включи двигателя. – Ще стигнем най-рано след двайсет минути.
– Да се надяваме, че свадливият нещастник още е в Уистъбъл.
Робин излезе от мястото за паркиране, увеличи скоростта по Батълдийн Роуд и каза:
– Катя няма как да е знаела какво предава. Мислела си е, че продиктуваното от Джош още е в плика.
– Съгласен съм, а това означава, че в някакъв момент помежду запечатването му в болницата и предаването му на Грант Ледуел е изпуснала плика от очи. Трябва да проследим точно движението му.
– Остават следите от ДНК, стига двамата Ледуел да не са ги замърсили прекалено.
– Аномия не е глупав. Обзалагам се, че е бил с ръкавици и не е оставил следи, тъй че имаме налице само почерка и потенциален достъп до ръчната чанта на Катя.
– Имаме си работа с истински зло създание, не мислиш ли? Да пожелае да остави това в ковчега ѝ, моля ти се!
– Да – промълви Страйк дълбоко замислен и с очи, вперени в пътя напред. – Това е един силно повреден индивид.
– Който си е мислел, че Еди го обича.
– Или се е залъгвал, че е така.
– Сега би ли ми обяснил онзи коментар с бодливата тел?
– Какво? – попита Страйк, който следваше собствената си посока на мисли. – Аха, говорех, че трябва да се пререже бодливата тел, за да се стигне до окопите на врага.
– И бодливата тел в този случай е...?
– Онези сателитни акаунти, които Аномия е създал в Туитър. Арогантният мръсник си е мислел, че никой няма да се заинтересува от тези безлични профили, така че си е позволил повечко свобода с потребителските имена... Дай ми още минута и ще ти кажа накъде мисля, че сочат – каза Страйк и отново извади мобилния си телефон. – Знам, че съм срещал името Джон Болдуин извън Туитър...
Макар да изпитваше напрегнато и тревожно любопитство, Робин послушно замълча и зави по Холоуей Роуд, който водеше на северозапад към Хампстед и Хайгейт. До нея Страйк седеше приведен над телефона си, като ту написваше нещо, ту оставаше неподвижен и замислен.
– Спипах го! – викна тъй силно, че Робин подскочи. – В Редит е, на онази страница „Проследяване на престъпни кучки“ и... по дяволите!
– Какво? – попита Робин с блъскащо в гърдите ѝ сърце.
– Докладвал е сестрата на Маркъс Барет.
– Моля?!
– „Лъжливата кучка Дарси Оливия Барет е отправила невярно обвинение в сексуален тормоз срещу интимен приятел. Живее в Хокстет, на Ланкастър Драйв 4б...“ Изрежда всичките ѝ акаунти в социални медии. Ето защо не успях да открия никакви за нея. Явно е изтрила всичко след появата на това.
– Страйк, кажи ми най-после за потребителските имена – настоя Робин. – Какво издават?
– Ами като начало Марк Лепин е застрелял четиринайсет жени. Любимото число на Аномия е четиринайсет. Джулиъс Аз съм Евола ни сочи, че Аномия е или е бил в Норт Гроув.
– Нали каза, че Евола е този тип писател, когото крайнодесните...?
– Сбърках. Ако Аномия е Лепинс Дисайпъл, той е и Аз съм Евола. После имаме Макс Регер, германски композитор от деветнайсети век... това трябваше да го забележа по-рано, видях ноти с негова музика на шибания кийборд...
– Почакай...
– Джон Болдуин е британски композитор от шестнайсети век; Золтан Кодали е унгарски композитор от началото на двайсети век. Скарамуш идва право от „Бохемска рапсодия“ на Куин. Което сочи към някой, който слуша Куин и Битълс вероятно защото няма...