Телефонът на Страйк зазвъня през блутута на колата: Катя му връщаше обаждането. Той го прие, но бе изрекъл само една сричка от „Здравейте“, когато от високоговорителя се раздаде пронизителен писък.
– Помощ, помогнете ни, помощ...!
Обаждането бе прекъснато.
Страйк извика отново номера, но никой не отговори. Робин натисна педала на газта до пода.
– Това не беше Катя, беше Флавия... Страйк, обади се на...
Но той вече беше избрал 999.
– Полиция... от къщата на Лисбърн Роуд осемдесет и едно се носят писъци и вътре има човек с нож... Защото знам, затова, по дяволите... Корморан Страйк... Четиричленно семейство...
– О, да му се не види... – избъбри Робин, когато Страйк затвори. – Да му се не види, аз съм виновна, аз, защото го подплаших...
– Не си виновна ти, по дяволите – отсече Страйк и се вкопчи отстрани в седалката си, когато Робин взе завой с висока скорост.
– Виновна съм, трябваше да се досетя... Страйк, той рисува много, ама много хубаво.
– Откъде знаеш?
– В тоалетната в Норт Гроув има автопортрет. Реших, че е рисуван от Катя, но после видях нейно изпълнение в стаята на Джош и Еди и нищо не струваше... Страйк, знам защо се е шмугнал сред дърветата, след като е намушкал Еди. Райън Мърфи ми каза, че в парка през онзи следобед имало изпусната от стопанина елзаска овчарка...
– А той изпитва ужас от кучета.
106
О, нека да те отбранявам и опазя!
В този момент нито обичам, нито мразя.
Заплахата над теб ми дава сила нечовешка,
сърце от камък и стоманена ръка без грешка.
Мери Елизабет Колридж, Обич
– Няма полиция! – изрече Робин отчаяно, когато удари спирачки на улицата през няколко къщи от тази на Ъпкот.
Трескаво откопча колана си, наведе се през Страйк и преди той да е осъзнал какво прави, отвори жабката и извади връзката му с шперцове.
– Какво си намислила, по дяволите?! – викна Страйк и сграбчи края на сакото ѝ, когато тя отвори вратата откъм шофьорското място.
– Пусни ме...
– Няма да влизаш там, малоумнице, той държи в ръка шибано мачете...
– Вътре има дванайсетгодишно момиче! Пусни ме веднага!
Робин измъкна аларменото устройство от джоба на сакото си, освободи се от дрехата си и бе на косъм да падне на слизане от колата. Алармата се изплъзна от ръката ѝ и се изтъркаля, а Робин, вече изтръгнала се от хватката на Страйк, хукна след нея, грабна я и се завтече по улицата към къщата на Ъпкот.
– Робин! Робин!
С изобилие от ругатни Страйк се извърна да вземе патериците си от задната седалка.
– Робин!!!
На осветен прозорец на най-близката къща се появи силует на глава.
– Викайте полиция! Звънете на шибаната полиция! – кресна Страйк на съседа, затръшна вратата на беемвето и пое мъчитено бавно на патериците си след Робин.
Тя вече беше пред входната врата на Ъпкот и с треперещи ръце се мъчеше да нацели ключ, който да ѝ свърши работа. Първите три се оказаха неподходящи, а докато пробваше четвъртия, видя светлината в стаята на Гюс на партерния етаж да угасва.
При петия опит успя да завърти шперца в ключалката. Нехаеща за далечните крясъци „Робин!“, които надаваше Страйк, открехна външната врата.
Антрето бе потънало в непрогледна тъмнина. С една ръка още върху бравата, тя опипа стената до себе си, намери ключа за осветлението и го натисна. Нищо не се случи. Беше сигурна, че някой е изключил централния бушон, без съмнение, защото бе чул виковете, споменаването на полиция, тичащите стъпки и дрънченето на ключове при входа.
Като остави вратата отворена, за да влиза някаква светлина, и с пръст върху бутона на аларменото устройство Робин запристъпва предпазливо по стълбите нагоре.
Бе стигнала до средата им, когато чу потропването от патериците на Страйк и от единственото му стъпало. Обърна се и видя силуета му на фона на уличното осветление, а после нещо се размърда сред сенките зад вратата.
– Страйк!!!
Тъмната фигура затръшна вратата зад Страйк. Робин видя сини искри и чу бръмчене. Страйк падна напред с конвулсиращи крайници, патериците му изтракаха на пода и в сивата призрачна светлина, процеждаща се през стъклото над входната врата, Робин различи вдигнато мачете.
Тя скочи от четвъртото стъпало право на гърба на Гюс с ръце, обвити около шията му. Очаквала бе той да падне, но колкото и слаб да беше, само се олюля и се опита да се откопчи от ръцете ѝ. Ноздрите ѝ се изпълниха с вонята му на некъпано тяло и тогава той се препъна в протегнатия неподвижен крак на Страйк, двамата се изтърколиха напред и когато главата на Гюс се блъсна в насрещната стена, той нададе яростен вик: