Той ѝ я подаде, но нощното му шкафче бе толкова отрупано вече с ръчноизработени картички от племенниците му, както и от купени от магазина от Луси и Тед, че когато Робин се опита да балансира тази на Флавия, взе че събори една голяма на пода. Когато се наведе да я вдигне, видя дълго, написано на ръка послание и подписа „Мадлин“.
– Тази я метни в кошчето – каза Страйк, като видя какво държи Робин. – Разделихме се.
– О? Нима докато си тук?
– Не, случи се преди две седмици. Не се получаваше между нас.
– Аха – кимна Робин и неспособна да устои на изкушението, добави: – Приятелска раздяла, така ли?
– Не съвсем – отвърна Страйк. Помълча, за да изяде няколко квадратчета шоколад. – Тя ме ритна.
Робин не се удържа и прихна против волята си. Страйк също се присъедини към смеха ѝ, но бързо спря, усетил рязка болка в горната част на гърдите си.
– О, по дяволите, добре ли си? – попита Робин, като видя гримасата му.
– Напълно. Но ти добре ли си?
– Естествено. Не аз бях наръгана с нож. Нищо ми няма.
– Наистина ли? – погледна я изпитателно Страйк.
– Да – отвърна Робин, като отлично знаеше накъде бие той. – Честна дума, съвсем добре съм. Най-лошото беше подутината на главата ми, където той ме удари с юмрук. Не мога да легна да спя на тази страна.
Не искаше да разправя на Страйк за безсънните нощи оттогава насам, за ужасните кошмари, но когато той продължи да се взира настойчиво в нея, каза:
– Ето какво, беше ужасно, няма да се преструвам, че не беше. Видях трупа на Иниго, макар че не беше такава страшна гледка като мъртвия Викас... Само че всичко се случи толкова бързо, знаех, че полицията пристига, знаех, че ако Гюс си е наумил да ме изнасили, няма да може да убие Флавия и Катя. А той... – Робин се помъчи да потисне смеха си, леко истеричен рефлекс, с който ѝ се налагаше да се бори през последните дни – ...определено искаше да изнасили жива жена, а не мъртва, така че това работеше в моя полза.
– Не е смешно – отбеляза Страйк.
– Знам, че не е – въздъхна Робин. – Никак не исках да докарам нещата дотам, че да бъдеш намушкан с нож. Страйк, безкрайно много съжалявам. Бях толкова разтревожена...
– Не си ме намушкала ти. Имах избор. Не бях длъжен да те последвам...
Той пое дъх толкова дълбоко, колкото позволяваше нараненият му бял дроб, после се застави да изрече нещо, което би предпочел да не казва.
– Ти спаси живота на Катя и Флавия, като влезе в къщата. Устройствата са записали всичко. Мръсникът се е опитвал да разбие вратата на банята, когато те е чул как се опитваш да отключиш външната врата. Изключил е главния бушон, после е изтичал долу да се скрие зад вратата. И ако не беше хвърлила онова мраморно чудо през прозореца, съседите не биха дотичали на помощ, тъй че... не мога да кажа, че ми се иска да не го беше правила.
– Но ако ти беше умрял, никога нямаше да си го простя. Никога.
– Само не започвай и ти да плачеш – предупреди Страйк, когато Робин бързешком избърса очи. – Предостатъчно сълзи изтърпях от Луси. Мислех, че целта да се посещават хора в болницата е да бъдат ободрявани. А тя всеки път, щом ме погледне, започва да циври.
– Не можеш да я виниш – с предрезгавял глас изрече Робин. – Та ти за малко не умря.
– Но съм жив, нали? Така че по-добре тя да научи някоя и друга шега, ако иска да продължава да идва.
– Довечера ще те посети ли?
– Не – отвърна Страйк. – Довечера ще е Прудънс.
– Какво, сестрата психотерапевт, която не си виждал?
– Да, малко ще е трудно да се преструвам сега, че съм зает.
– Не на мене тези – усмихна се Робин. – Щеше да намериш начин да я отбиеш, ако не искаше да се срещнеш с нея.
– Да, може би – призна Страйк и бързо добави: – Направи ми услуга обаче. Ако Луси позвъни в офиса, не споменавай, че Прудънс е била тук...
– И защо?
– Няма да ѝ хареса, че се виждам с Прудънс.
Хрумна ѝ идея да предложи на Страйк да престане да лъже жените в живота си, но бързо я отхвърли, тъй като решенията да спре цигарите, да свали килограми и да прави физически упражнения засега бяха достатъчни за самоусъвършенстването му.
– Как са нещата в офиса? – попита Страйк и продължи да яде шоколад.
– Наред са, не се тревожи. Поехме следващите двама от списъка с чакащи, и двата случая са по повод извънбрачни връзки, чиста работа. О, случи се нещо интересно тази сутрин. Нътли се обади по телефона. Сега, след като членовете на Разполовяване били в ареста, бил готов на драго сърце да се върне на работа.
– О, готов бил значи – изрече Страйк заплашително.