– Няма проблем – увери го Робин, като не бе склонна да го посвещава в мотивите си. – Предпочитам да остана в Лондон. Ти пропусна Коледа миналата година.
Вече започваше да се чувства душевно и физически изтощена. Беше работила почти нонстоп през последните две години – години, включващи раздяла и развод. Отскорошната повишена резервираност между нея и Страйк я изнервяше и макар да не ѝ се бе искало да отива в Машам, перспективата да работи по празниците бе неоспоримо депресираща.
И тогава, в средата на декември, Кейти, любимата братовчедка на Робин, излезе с покана в последния момент към нея да се присъедини към компания за ски по Нова година. Една двойка бе отпаднала, тъй като бяха научили, че съпругата е бременна; за къщата вече бе платено, тъй че на Робин ѝ оставаше само да си купи самолетния билет. Никога не беше карала ски в живота си, но тъй като Кейти и мъжът ѝ щяха да се редуват да остават с тригодишния си син в хижата, винаги щеше да има с кого да си приказва, докато другият се спускаше по склоновете. Робин си помисли, че пътуването може да ѝ даде усещане за перспектива и ведрост на душата, каквито ѝ убягваха в Лондон. Едва след като вече бе приела, научи, че освен Кейти и мъжа ѝ и двама общи приятели от Машам в компанията щеше да е и Хю Джакс – Аксман.
Не съобщи никоя от тези подробности на Страйк, каза му само, че ѝ е излязла възможност да отиде на ски и би искала да се възползва, което означаваше малко увеличаване на отпуска ѝ около Нова година. Тъй като бе наясно, че на Робин се дължи много по-дълъг отпуск, отколкото тя предлагаше да вземе, Страйк се съгласи без колебание и ѝ пожела приятно прекарване.
3
Очи с нюанса и блясъка на вино като твоите
пленили биха мигом всеки мъж...
Емили Пфайфър, Рима за времето
На 28 декември бившият приятел на госпожица Джоунс, който бе водил наглед безупречен живот седмици наред, накрая допусна грандиозна издънка, като купи голямо количество кокаин пред Дев Шах и после го пое в компанията на две компаньонки, преди да ги отведе у дома си в Ислингтън. Предоволната госпожица Джоунс настоя да отиде незабавно в офиса, за да види снимките, направени от Шах, а след това поиска да прегърне Страйк. Когато той я отблъсна внимателно, но категорично, тя изглеждаше повече заинтригувана, отколкото обидена. Плати си окончателната сметка, с непобедима настойчивост целуна Страйк по бузата, заяви дръзко, че му дължи услуга и се надява той да отиде да си я поиска някой ден, след което си замина, сподиряна от облак „Шанел №5“.
На следващия ден майката от случая с Покваряващия бе пратена в Индонезия, за да отрази самолетна катастрофа. Малко преди заминаването си се обади да съобщи на Страйк, че дъщеря ѝ възнамерява да отпразнува Нова година в „Анабелс“ със семейството на приятелка от училище. Сигурна беше, че Покваряващия ще се опита да се срещне с момичето там, и настояваше агенцията да прати детективи в нощния клуб за наблюдение.
Страйк, който би предпочел да се обърне за помощ към всеки друг, телефонира на госпожица Джоунс с молба да покани него и Мидж в клуба, който бе само за членове и гостите им. Решен бе да води Мидж със себе си не само защото тя би могла да влезе след Дългокраката в дамската тоалетна, но и защото не искаше госпожица Джоунс да си въобразява, че е спретнал ситуацията с надежда да спи с нея.
Изпита безчувствено облекчение, когато два часа преди уговорената среща госпожица Джоунс му позвъни да съобщи, че дъщеричката ѝ вдигнала температура.
– ...проклетата бавачка се обади да каже, че била болна, а родителите ми са на остров Мъстик, така че съм прекарана – двусмислено му заяви тя. – Но вие двамата може да отидете, дадох имената ви на портиера.
– Много съм ви благодарен – каза той. – Надявам се малката скоро да оздравее.
Побърза да затвори, преди госпожица Джоунс да е предложила бъдеща среща.
В единайсет вечерта той и Мидж, облечена в смокинг от тъмночервено кадифе, се намираха в сутерена на клуба на Бъркли Скуеър, седнали един срещу друг на маса между две колони, облицовани с огледала, и под стотици златисти балони, пълни с хелий, висящи на лъскави панделки. Седемнайсетгодишното момиче бе обект през няколко маси със семейството на приятелката ѝ. Постоянно поглеждаше към входа на ресторанта с изражение, в което се смесваха надежда и нервност. В „Анабелс“ мобилните телефони не бяха разрешени и Страйк виждаше нарастващото притеснение на тийнейджърката, че е принудена да разчита за информация единствено на сетивата си.