— О, това не ни натъжава — каза Маргрейвс, който инстинктивно почувства неприязън заради съчувствието, изразено от цивилния.
Върху таблото нещо избръмча и Бранч отиде и включи говорителя.
— Ало? Да. Да… Добре, Уилиямс. Добре. — Той изключи. — На полковник Уилиямс му се е наложило да заключи хората си по стаите — каза Бранч. — За трети път през този месец. Ще трябва да накарам КВК да пренареди формацията ни така, че да можем да ги приберем от фронта. — Той отиде до страничното табло и започна да натиска бутоните.
— И сега се връщаме към въпроса — каза Маргрейвс. — Какво имате намерение да правите сега, господин представител на президента?
Блестящите точки се разместиха и разпръснаха, придвижиха се напред и се оттеглиха, без да пресичат бариерата от черно пространство помежду си. Механичните шахматисти наблюдаваха всяко придвижване, изчислявайки отражението и ефекта от него в далечното бъдеще. Пионките само трепкаха напред-назад върху огромната шахматна дъска.
Играчите работеха безстрастно, знаейки отнапред изхода на играта. В точно подредената им вселена нямаше място за възможни флуктуации, за глупави ходове, за грешки.
Те местеха. И знаеха. И пак местеха.
— О, да — каза лейтенант Нилсън на усмихнатата стая. — О, да. — Той се засмя сам и си помисли: „Колко са красиви тези бутони“.
Толкова глупаво е всичко. Как беше стихчето?
Нилсън прие тъмносинята плащеница на неприкосновеността и покри с нея раменете си. Отнякъде се чуваха птичи песни…
Разбира се. Три червени бутона. Той ги натисна. Три зелени бутона. Натисна и тях. Четири ключа. Завъртя ги.
— Ох-ох! Нилсън откачи!
— Тройката е моя — каза Нилсън и пипна тайничко челото си. После посегна отново към таблото. През ума му преминаваха невероятни асоциации, предизвикани от безброй неизвестни стимули.
— Най-добре го хвани. Внимавай!
„Внимателни ръце ме обграждат, докато натискам двата кафяви заради мама и един там горе за всички останали.“
— Спрете го! Не му давайте да стреля с тези оръдия!
„Някой ме вдига във въздуха. Аз летя, летя.“
— Има ли някаква надежда за този човек? — попита Елснър след като затвориха Нилсън в стационара.
— Кой знае — отвърна Бранч. Широкото му лице се смръщи. По бузите му заиграха възли от мускули. Той внезапно се обърна, извика и удари силно с юмрук по металната стена. След това изръмжа доволно и се усмихна глупаво.
— Тъпо, нали? Маргрейвс пие. Аз пък си успокоявам нервите като бия по стените с юмруци. Я да идем да хапнем.
Офицерите се хранеха отделно от екипажа. Бранч бе открил, че някои от офицерите нарочно се излагаха на опасност да бъдат убити от психясалите членове на екипажа. Затова реши, че е по-добре да ги държи отделно.
По време на обяда Бранч внезапно се обърна към Елснър.
— Момче, аз не ти казах цялата истина. Казах, че това ще трае около две години, нали? Е, ама хората няма да издържат толкова. Не знам дали ще мога да удържа тази флота цяла още две седмици.
— И какво предлагате?
— Не знам — каза Бранч. Той още не желаеше да обмисля възможността за предаване, макар това да беше единственият реален шанс.
— Не съм напълно сигурен — заговори Елснър, — но мисля, че може би има изход от тази дилема. — Всички офицери престанаха да се хранят и го загледаха.
— Да не си ни донесъл някакви свръхоръжия? — попита Маргрейвс. — Някой дезинтегратор, прикрепен върху гърдите ти?
— Боя се, че не. Но мисля, че вие сте толкова близо до решението, че не го виждате в истинската му светлина. Точно както когато си близо до дърво. Не можеш да видиш гората, нали?
— Продължавай — каза Бранч, докато дъвчеше методично залък хляб.
— Представете си космоса така, както го вижда КВК. Това е свят на точността. Логичен и подреден свят. В него всичко си има причина и всеки фактор бива пресметнат и подреден моментално. Но това не е картината на реалния свят. Всъщност няма обяснение за всичко, което става в този свят. КВК е построен, за да работи в една специализирана област на вселената и да прави изводи на тази база.
— Е — обади се Маргрейвс. — Ти какво предлагаш?
— Да измъкнем света от рамките му — каза Елснър. — Да му възвърнем принципа на несигурността. Да добавим човешкия фактор, който машината не би могла да пресметне.
— Как би могъл да въведеш несигурност в една игра на шах? — попита Бранч, който въпреки че не искаше, все пак се заинтересува от предложението на Елснър.