— Готов съм — поде той. — Носиш ли парите?
Кимнах и бръкнах в страничния джоб на новия си суитчър. Подадох му малкия плик за писмо. Той леко го разтвори, колкото да надникне. Увери се, че парите са вътре и после се наведе над притворен платнен сак. Оттам извади и ми подаде кафяв хартиен плик. Повторих процедурата, която той изпълни само преди минута. Извадих наполовина дебелия картон и като видях рисунката, не скрих изумлението си:
— Леле! — потупах мъжа по рамото. — Страшен си.
От листа, изпод рунтавите гъсти вежди, с уморени очи ме гледаше ченгето. Вярно, с по-отпуснати клепачи и бузи, но наистина бе той. На главата му, килната на една страна, бе нарисувал барета.
— Гарантирам, че на брат ти ще му хареса — като че ли усетих иронията в гласа му.
Прибрах рисунката обратно и побързах да изчезна. Разделихме се мълчаливо. На тръгване хвърлих бегъл поглед през рамо — той стоеше все така обърнат към мен. Усещах погледа му, забит в гърба ми като нож, докато се отдалечавах. С облекчение се смесих с тълпата хора, помъкнали всевъзможни съдинки към чучурите с минерална вода.
След като се отдалечих достатъчно от Централната баня, направих няколко кръга из улиците на столицата, за да се уверя, че никой не следва пътя ми. Влизах и излизах безпричинно в няколко малки магазина. Оглеждах разсеяно разпръснатата стока и хвърлях по едно око през витрината навън. Няколко любопитни лица залепяха за миг носовете си до стъклото, но нищо обезпокоително, за което да се тревожа.
Времето в последния час се бе променило значително. Задуха студен вятър и заваля ситен дъжд. По паренето, което чувствах върху откритите части на кожата си, можех да усетя киселинния му характер. Приведох се и забързах към квартирата. Във вътрешната част на джоба си притисках тънкия кафяв плик с образа на ченгето.
16.
Прибрах се в квартирата. Позвъних на вратата, защото не носех ключ, и чух нечие движение отвътре. После светлинката, появила се миг преди това в шпионката, изчезна и вратата се отвори дотолкова, колкото да се промуша. Хазяйката любезно се отмести и след като влязох в коридора, внимателно затвори след мен. Изчака да събуя обувките си и нахлузя кожените чехли, а после ласкаво ме подхвана под ръка:
— Направих ти от онези палачинки, дето ги хареса.
— Наистина, хазяйке, нямаше нужда. Пази си запасите, че виждаш какво време е.
— Знам, знам — усмихна се тя. — Ти за мен не бери грижа. То, моето свършва, ама вие, младите…
Спрях и се загледах в малка снимка, окачена на стената в коридора. Бе точно на нивото на очите ми, така че можех да видя детайлите, макар и на недобре осветеното място. Тя представляваше група — трима мъже и една жена в бели престилки. Веднага разпознах луничавото лице на хазяйката, макар и доста по-млада. Фотографът бе хванал като фон зад тях голяма стая с висящи от тавана маркучи. Предположих, че е лаборатория и хората са работили там.
Хазяйката въздъхна зад гърба ми:
— И аз бях млада някога.
— А, не, аз не за това — измънках, — странно място.
— Някога се занимавах с наука, Антоне. Хайде — подканящо ме подбутна отново, — седни да си хапнеш.
Наистина не бях вкусвал такива палачинки. Тънка и нежна обвивка, а пълнежът — с домашно приготвено дюлево сладко. Откъде ли се бе снабдила с него?
След като събрах с вилицата разлятото от палачинката сладко и налапах последния залък, вдигнах поглед към нея. Тя одобрително наблюдаваше над рамките на очилата си, леко навела глава надолу. Можех да различа радостните пламъчета в очите й, а леко пожълтялото й нашарено лице, което вече добре познавах, сега бе почервеняло. Горда жена.
— Онази снимка, там… — подхванах, след като преглътнах и отпих от чашата с вода, която тя любезно ми бе предложила. — Интересна работа трябва да е била.
— Интересна беше. И още е такава — отвърна лаконично.
Замълчахме и в този момент се почувствах неловко. Тя вероятно не желаеше да коментира, но в мен се бе събудил неочакван интерес. Започнах да я оглеждам скришом. Тя улови погледа ми, забърса покривката с шепа, макар да нямаше нужда от това, и стана, за да раздигне масата. Върху пеньоара си бе навлякла сива, домашно плетена жилетка, но дори и така гърбът й изглеждаше тесен, почти с детски размер, а движенията на жената бяха по младежки пъргави. Нареди странично в пластмасова форма чинийката, за да се отцежда от водата.