Дали ченгето не къташе в джоба си мой рисуван портрет — дело на същия художник? Ако е така — той просто се бе възползвал максимално от ситуацията. От мен парите, а от ченгето — благоразположението за бъдещето. А може би и за миналото? Да, най-вероятно е така. Художникът познаваше полицая от преди и с нещо са били обвързани.
Изведнъж картината изцяло ми се изясни — ченгето бе създало мрежа от информатори. Ето защо момчето, което видях на отсрещния тротоар, ме бе последвало успоредно на пътя ми. То беше виждало предполагаемата рисунка, изготвена от художника. Вероятно имаше и други информатори, но то първо бе попаднало на мен.
Приех това заключение за окончателно и се успокоих. Не съм засечен от наблюдението на Божил и Компанията. Засега информаторската мрежа на ченгето бе по-ефективна от видеонаблюдението и агентите на Лицензионна полиция, които несъмнено обслужваха Компанията.
Със свободната си ръка се опитах да сложа отново противопраховата си маска, но ми бе трудно и не успявах. Ченгето видя това, прояви мъдрост и без да пита защо, освободи другата ми ръка. Изчака да си сложа маската и пак ме подхвана — този път не стискаше силно. Наведох глава. Надявах се да не попадна в разпознаваем кадър в окото на някоя от многобройните обществени камери, до които, не се съмнявах, имаше достъп Компанията. Движехме се като двама стари познати. Той — с усмихнато лице, аз — леко приведен към рамото му, сякаш му говорех. Не бързахме много, тъй като полицаят накуцваше. Не бях забелязал това при предишните ни срещи в нашето общо минало.
Отведе ме в малка квартира, близо до хотела, който бях ползвал преди десет години. Помнех добре този район на града — не се беше променил. Поне видимо.
Още щом влязохме, ми даде знак да остана до вратата, а той побърза да дръпне завесата на прозореца. Тя бе достатъчно прозрачна, за да пропуска светлина, така че ченгето не запали лампата. Посочи свободен стол, а сам се отпусна тежко на друг и започна да разтрива с кръгови движения дясното си коляно. Прави го известно време и лицето му започна да се отпуска.
— Така-а — каза най-сетне, — значи това пак си ти.
— Аз съм.
— Търсиш ме, така ли?
— Да, както си разбрал вече.
— Не вярвах, че ще оцелееш — усмихна се той. — Всичките тези години… Но явно съм те недооценил. Какво искаш?
Макар и с леко отклонение, всичко се подреждаше така, както го бях замислил. Имах срещата, която исках, така че пристъпих по същество.
— Трябва да се свържа с едни хора и мисля, че можеш да ми помогнеш. В замяна ще си получиш своето.
— Аха, ясно. Пак опря до „корумипраното ченге“, както ме нарече преди години. Така ли? — не изглеждаше щастлив от това заключение.
— Е, не съм казал така — опитах да потуша нещата, — просто ще си платя услугата.
— Нека ти кажа нещо, господично! — лицето му бе почервеняло. — Правя това, което се иска от мен — чистя улиците от боклуци. Разправям се ежедневно с боклуци и дори когато легна да спя — пак сънувам боклуци. Разбра ли? На всичкото отгоре, за да съм на тази позиция, играя по единствените възможни правила. Правила, измислени не от мен обаче. Запомни това, момче! Корупцията не зависи от характера, нито от морала на човек, а от условията, в които попада. Никой не се е родил корумпиран. Нима не искам да съм чист като Христос? — разпери театрално ръце. — Искам, разбира се, но за да живея в света, в който съм роден, и да работя това, което мога… Над мен има друг, на когото се отчитам, той пък се отчита на друг и така — до самия връх. Представи си пирамида и аз съм само в основата й.
Изчаках безмълвно да свърши своята своеобразна изповед. След тези думи на него видимо му олекна.
— Какви са тези хора? — продължи вече с по-мек тон.
— Тези хора имат достъп до матриканти, а на мен ми трябва такъв. Трябва ми тяло, но без инсталирано нечие човешко съзнание. Заготовката само.
— Знаеш къде е продавачът, дори мисля, че лично го познаваш — присви очите си ченгето и лицето му придоби азиатска форма. — Забрави ли?
Знаех, че вече се е досетил за какво го моля, но искаше да си поиграе с мен. Реших да не му доставя това удоволствие, да съм директен и да си спестя неудобството.
— Хм. Не тези матриканти, давани на лиценз от Компанията, макар че не бих имал против. Търся един от тези, които се издирват от Лицензионна полиция. Има едни хора… там… в Княжево. Някаква група.