Напуснах заведението. Повъртях се из улиците само за да изчакам уречения час. Няколко минути преди девет отворих тежката, украсена с орнаменти дървена врата на бара и влязох.
Вътре нямаше много посетители, така че седнах на първата свободна масичка и махнах на момчето с табла в ръка. Поръчах наливна бира и зачаках.
Не след дълго към мен се приближи непознат слабичък мъж и седна, без да го каня. В очите на останалите може би изглеждаше, сякаш имахме среща. Замълчах, тъй като момчето, на което бях поръчал, носеше голяма халба с тъмна пенлива течност. Постави я на масата пред мен и се обърна към новодошлия. Мъжът си поръча от същото и когато сервитьорът се отдалечи, непознатият най-сетне проговори:
— Казаха ми, че търсиш чип, така ли?
— Да.
Мъжът се втренчи в мен и сякаш ме преценяваше. Сега можех и аз да го разгледам добре. Думата, с която бих оприличил лицето му, бе „тънко“. Всички пропорции в този човек бяха тънки — веждите, носът, устните, та дори ушите му, леко щръкнали навън, бяха с толкова тънки стени, че през тях можех да видя светлината на рекламата за бира зад гърба му. Рядката му косица бе сресана на път по средата и бялата кожа на темето му приличаше на рибен скелет с дълги кости. На врата си бе вързал жълта вратовръзка, твърде предизвикателна на фона на синята му риза. Отгоре си беше навлякъл голямо платнено яке, но и то не можеше да скрие слабостта на конструкцията му. Цялата му визия излъчваше добре изразена крехкост и невинност.
— Знаеш, че струва пари, нали? — продължи той.
— Имам — отвърнах кратко.
— Аз съм честен търговец и за да съм ясен, ще ти кажа. Знаеш, че не е абсолютно решение, нали?
— В какъв смисъл?
— Ами в такъв — това е дубликат на чип от реален матрикант. Когато се открие дублирането в регистъра, истинският потребител бива привикан в Компанията, сменя се неговата индикация, а тази се обявява за невалидна. При следваща проверка, когато се изпрати това айди към системата, тя те отчита за нарушител и биваш прибран от лицензионните — красноречиво разтвори дланите си навън. — За кого е чипът? За теб ли? Ти ли си матриканта?
Кимнах утвърдително.
— Все се чудя, какво ви е на вас — не искате да си плащате лиценза към Компанията и търсите да минете „тънко“. После, като ви гепят и изтрият, какво печелите? — облегна се назад.
— Нямам пари за подновяване на лиценз — влязох в играта аз. — Но мога да изчезна на такова място, където лицензионните няма да ме намерят.
— Фиу — подсвирна той, но не каза нищо, тъй като се появи сервитьорът.
Известно време мълчахме и пиехме бирата. Той примляскваше с видимо удоволствие. Поръча си втора бира.
— Десет бинки и до два дни ще бъдеш като нов — прогърмя гласът му и аз се уплаших, че алкохолът го е хванал.
Вероятно съм направил замислена физиономия, защото той продължи:
— Нищо работа, като знам лицензите ви колко пари са. Скоро ще започнат да изтичат, нали. Десет години са, доколкото знам. Ти трябва да си някой от първите.
При тези думи червена лампичка светна, а воят на сирена зави предупредително в главата ми.
— Ама чакай, не сте ли слагали вече? Това на теория ли е само?
Човекът отсреща настръхна:
— Абе, глей го! Искаш ли чип, или не? Знам, че ви дерат кожите тия изедници… Пък десет бона са нищо — възмути се на свой ред той. Беше гръмогласен и някои от посетителите извърнаха любопитно глави.
Напрежението между нас придоби почти видимо изражение. Проявих разум и прошепнах, но достатъчно силно, за да чуе:
— Добре, добре, ще си помисля до утре. Десет бона не се събират току-така.
Той видимо се успокои и вдигна халбата почти пред носа си, а после се пресегна и чукна моята толкова силно, че я отмести. Съдържанието й се разклати и стигна до горния ръб, като преля. Течността се плъзна по външната стена на стъклото и бързо достигна дървената повърхност. Загледах се как направи мокър пояс около основата на чашата.
— Наздраве! Ма, вие пиете ли изобщо, ха-ха-ха — захили се насреща. — Нали сте много издръжливи уж и не ви трябва ни манджа, ни пиене.
Макар че лицензите с Компанията не ме интересуваха, исках да се уверя, дали съм разбрал правилно ситуацията.
— Значи казваш, че това е само дубликат на реален матрикант с валиден лиценз? От това следва, че клиентът ти, ако не си плати подновяването на договора, губи правото си, тоест вече не може да бъде правоприемник. Но при евентуална проверка от лицензните, излиза чист? Така ли е?