— Аха, бързо схващаш, човече.
— Стават издирвани длъжници от Компанията, бегълци, така ли? — продължавах да разпитвам. — Ти правиш бегълци? — мисля, че уцелих точната дума. — Е, как после да се оправят сами? По същество, не предлагате решение, само отсрочка, преди да се случи неизбежното.
Чертите на лицето му се издължиха и изостриха още повече. Кожата почервеня, ушите му се напълниха с кръв и вече не бяха прозрачни.
— Че кой ви е виновен, бе? — усетих яда в гласа му. Той удари по масата с неголемия си юмрук и въпреки че в бара бе достатъчно шумно, отново привлякохме внимание. Любопитни погледи зашариха по масата ни. — Кой ви е виновен, че вместо да отидете в Рая, където е мястото на всички ни, сте се вкопчили в Ада, който е тук? Кой? А ти, вместо да летиш из безбрежните и ароматни райски градини, седиш тук да пиеш прокиснала бира и да се пазариш с мен за шибаните пари. И, повярвай ми, знам какво изпитваш!
— Нищо не знаеш! — изпуснах си нервите.
„Да трепериш от всеки поглед и движение, а подозрението към всеки и към всичко да те пречупва и хапе като гладен уличен пес. Да се бориш като ранено животно за живота си, но въпреки това да се чувстваш обречен…“ Остатъкът от думите пробягаха в мисълта ми, но прехапах устни и премълчах.
— Какво не знам? — попита сухо.
Не отговорих, а той явно счете разговора за приключен. Бръкна с хилавата си ръка във вътрешния джоб на якето си и метна няколко сгънати банкноти на масата, без да ги брои. Стана шумно от стола, а мен посочи с тънкия си побелял показалец:
— Черпенето е от мен, а също и бакшишът на сервитьора. Да не го забравиш! Ако си навит, ела утре по същото време, да пием по бира. Ако се откажеш — забравяш за нашата среща. Ако пък решиш да ни портиш на онези, ние знаем как да те намерим. Аре, чао и се пази!
На излизане назовалият се „честен търговец“ се обърна към мен и махна приятелски. От съседната маса се изправиха още двама, които не успях да разгледам добре, но точно те бяха проявили любопитството си към нашата маса. Хвърлиха последен поглед в моята посока и излязоха малко след него. Предположих, че тримата имат връзка помежду си.
22.
Докато се прибирах из слабо осветените улици на града, внимавайки да не спъвам краката си в разкривените и нерядко извадени тротоарни плочи, размишлявах.
По централните улици витрините на повечето магазини хвърляха достатъчно светлина, за да могат гражданите спокойно да се придвижват. Затова вероятно и общината не полагаше много усилия да поддържа в изправност мрежата за уличното осветление. Ето защо предпочетох да се движа предимно по търговските маршрути на столицата. Обичайната тълпа от хора, които се тъпчеха един друг през деня, се бе оттеглила в жилищните си обиталища и малкото окъснели порядъчни граждани бързаха да се приберат.
С настъпване на тъмнината тук наставаше времето на ъндърграунда. Неговото царство бе неоспоримо и непоклатимо. Със собствени правила и жестоки закони, ако бъдат нарушени. Поради този факт никой не си въобразяваше, че може да ги пренебрегне. Това бе един паралелен на официалния свят, възникнал в същите физически измерения. Медиите и властите стриктно спазваха неписаните правила и никога не даваха реална представа за истинския размер на този свят — гротеска.
Мълвеше се, че редовните полицейски сили обменят информация със силовите бригади на ъндърграунда. Това означаваше, че дори в тази част на денонощието не бих могъл да бъда спокоен за себе си. Дребните независими бандитчета и обикновени, подпийнали алкохол хулигани не ме притесняваха. Случайното разкриване на идентичността ми обаче от организираните ъндърграунд сили, с голяма вероятност би била изтъргувана с официалните власти. Дори тази информация да не бъде разменена за друга, в обратна посока, просто би могла да бъде предадена в знак на добра воля според нечий интерес. Оттук следваше, че ако се откажа от сделката за чипа с дилъра, твърде възможно би било описанието ми и връзката с ченгето да станат известни на полицията — оттам на лицензните и чрез тях — на Божил. Ако откажех сделката, трябваше да приема, че връзката ми с ченгето бе компрометирана и следователно да се оправям сам. Във всички случаи този вариант бе неприемлив. Най-добре беше да приема сделката, макар това да не решава моите проблеми напълно. Това бе така, защото, както каза дилърът, все някога ще разберат за дублирането на информацията. От друга страна, ако проработи, би могло да ми е от полза за времето, през което възнамерявах да бъда тук и да не се притеснявам от инцидент с проверка на идентичността ми чрез Регистъра. В случая големият бонус би гарантирал, че няма да бъда издаден на властите от дилъра, което пък ще запази връзката ми с ченгето — единствения човек, на когото бих могъл да разчитам в този голям и неприятелски настроен към мен град.