— Ясно — отвърнах и изчаках да се приближи момчето с питието ми. Сервитьорът избърса фиктивно с парцал мястото пред мен и тупна запотената халба току пред носа ми. После бързо се отдалечи. Хванах дръжката й и я вдигнах под одобрителния поглед на дилъра. На мястото на халбата видях мокро кръгче и несъзнателно го забърсах с ръка.
— Наздраве — слабичкият вдигна чашата си и със замах чукна моята. Сега отблизо видях пръстена, който бе просветнал на ръката му. Беше гладък и много тънък. Халка от бял метал. На същата ръка, на подобна по цвят верижка с интересна плетка, се кипреше лъскав часовник с бял и изчистен от разни шарении циферблат. Придаваше на човека срещу мен класа, а това в бизнеса вдъхваше доверие. Разбираше си от занаята.
— Утре нося сумата, вие носите чипа — отпих глътка бира. Извадих предварително приготвените пари и ги оставих на масата. — Днес аз черпя. За сделката.
Той се разсмя, махайки заканително пръста си към мен, а любопитните погледи на мъжете от съседната маса полепнаха по лицето ми. Знаех вече, че не са опасни, защото със сигурност бяха от кръга на дилъра. Ухилих се насреща им и закачливо им смигнах. Те извърнаха очи и се направиха, че не са видели това.
Станах, прибутах стола обратно под плота на масата и излязох от бара, без да се обръщам.
Навън беше тъмно и характерният за сезона студен вятър прониза лицето ми. Повдигнах яката на дрехата си и вързах маската на лицето. После се забързах по най-прекия път към квартирата.
Не бях изминал и стотина метра, когато бях придърпан от мощни ръце в тъмния подход за вътрешния двор на една от кооперациите. Опитах се да се съпротивлявам, но ръцете ми бяха извити зад гърба и пристегнати със здрава връв, която проряза кожата ми. Тръшнаха ме на земята, при което едвам избегнах да не падна по лице, и ме стиснаха за гърлото. Нечия ръка свали маската от лицето ми и някой заслепи очите ми с неприятна светлина на прожекторче. Замижах.
— Той е! — дрезгаво прошепна някой. — Виж снимката! Казвам ти, той е.
„Мъжете, които ме преследваха и снощи!“ Значи тогава не е било случайно и тези хора знаеха маршрута ми. Бях се издънил, но се опитах да запазя самообладание. Не знаех кои са, а ако исках да имам някакъв шанс, трябваше да разбера час по-скоро каква е целта им.
— Ще ви дам всичко, пуснете ме! — примолих се аз.
— Какво? — мъжът изключи фенерчето, а аз отворих очи — виеха ми се блестящи кръгове и не се ориентирах добре в тъмното.
— Знам, че ще ги дадеш, мойто момче. Знам — съгласи се благо непознатият.
Очите ми привикнаха към сумрака и различих огромна човешка глава, надвесена над мен. Беше толкова близо, че можех да усетя острата миризма на алкохол, лъхаща от устата му. Някакви местни пияндета.
— Ето тук, в джоба ми е — посочих с очи гърдите си, макар да не бях сигурен, че разбират. — Имам около трийсет кинта.
— Да, да — гласът прозвуча подигравателно и ръката му потупа мястото, което бях посочил. — Тук са, казваш, а?
— Аха.
Мъжът поклати глава и се отдръпна, така че увеличи разстоянието помежду ни. За момент почувствах облекчение. Наистина бяха случайни бандитчета, търсещи лесни пари.
— Тичай да докараш колата — обърна се мъжът към някого, — ще го пазя тук. Тръгвай! — изкомандва и това трябва да е подействало, защото чух нечии стъпки да се отдалечават. Непознатият изчака малко, а след това се наведе съвсем близо до ухото ми:
— Знам какъв си и знам, че имаш транслатор.
Вцепених се.
— Ти ще ми кажеш къде си го скрил, а аз ще те пусна. На колегата ще кажа, че някой ти е помогнал и си избягал. Остави това на мен.
Въртях очите си на всички посоки, симулирайки, че не зная какво говори, докато се опитвах да измисля изход.
— Хайде, бъди разумен и кажи, нямаш време. Онзи ще се върне до десетина минути. В противен случай знаеш какво ще се случи с теб, нали? Познаваш добре Божил, струва ми се. Вече толкова години…
При тези му думи получих прозрение и сега всичко се нареди логично. От Компанията бяха ме разкрили и това бяха нейните ловци. Не властите, а именно частните ловци на Компанията, грижещи се за всички нейни дела, които не биваше да излизат на бял свят. Бяха ме засекли. Някъде бях проявил небрежност, защото знаеха кой съм. Другата възможност бе, ако са следили дилъра, но това бе малка вероятност, защото, ако искаха да ударят нелегалния пазар на чипове, щяха да ударят него, а не мен. Възможността той да ме бе предал клонеше към нула, тъй като още не бях му платил сумата от десет бона. Бях повторил снощния си маршрут на прибиране вкъщи и някъде там са ме засекли отново.