Извърнах глава само за да видя как младият полицай се бе навел и събираше на дебело руло лентата с шиповете. Той също вдигна очи и се втренчи в мен. Вдигнах отново палеца на ръката си нагоре и побързах да отвърна поглед.
Малко по-късно се върнах на мисълта си за подземните гаражи. Къде ли бяха те? Вероятно някъде в близост до Народния театър, където бяха проверили мъжа с момченцето. Може би това бе място, което постоянно се наблюдава.
Когато пристигнахме на Руски паметник, в центъра на столицата, шофьорът угаси мотора, извърна глава към нас и ни подкани с жест да слезем. Аз бях последен. Вече бях понечил да скоча на тротоара, когато той се пресегна и ме бутна по рамото. Извърнах се, за да видя кръглото му лице в полусянката.
— Ти матрикант ли си? — попита с мрачно изражение.
— Не — отвърнах механично и кракът ми се върна обратно в таксито.
— Тия помияри, там… Търсеха нещо. Не си ли чул, че отвличат матриканти?
— А, да… Защо пък аз?
— Хм… Другите двама… Старец и младо момиче — сякаш на себе си отговори той.
— За пари. Ти не си ли чул, че банди ограбват хора? — контраатакувах.
— Абе… — почеса рошавата си коса — така е, ама толкова организирано… И то за нек’ви двайсет кинта в брой… Сигурно са имали някаква информация. Следили са ни — почеса ухото си толкова силно, че можех да видя бялата ивица на отлюспена кожа. — Щото, ако заради теб ми строшиха джама — ше плащаш. Пък и ти спасих кожата, нали? — гледаше ме изпитателно изпод сводестите си вежди.
— Казах ти — не съм. Ето — забърках в джоба на якето си, за да извадя паспорта си. — Документите го казват — протегнах ръка към него, — гледай!
Той се поколеба за миг, но отблъсна леко ръката ми.
— Добре, де — макар да се бе съгласил, прозвуча грубо.
— Нали на техните документи пише, че са правоприемници?
Таксиджията изсумтя, разпери ръка и заоглежда скъсания си, висящ на няколко конци ръкав.
— Тия гадинки са напълзяли навсякъде, да знаеш — процеди през зъби и се изплю на плочника. — Само да имах скенерче за проверка аз. От тия, преносимите, дето лицензионната ги имат — закани се някому.
Замълчахме за миг, а после скочих от стъпенките на колата върху тротоара. Плочата, върху която попаднах, се изкриви — бе куха под едната си страна и за миг изгубих равновесие, но се подпрях на вратата на буса. Изпсувах на глас, а после се извърнах към таксиджията. Той все още бе обърнат към мен.
— Не съм матрикант и не бих го направил по собствено желание.
Той се засмя гръмогласно, стана и грубо тресна вратата под носа ми. Шумът й ме оглуши за миг. Въздухът, лъхнал отвътре, удари лицето ми с тежката си миризма на тютюн.
Сложих противопраховата маска на лицето си, завързах я пъргаво и бързо се отдалечих от стоянката на маршрутката. Бях притеснен. Много притеснен.
8.
Рецепцията на хотела бе все така мрачна, но още с влизането си усетих, че нещо бе променено, докато ме нямаше. Нещо, което ми бе трудно да определя, но знаех, че го има. То бе невидимо за мен, но почувствах онази позната тръпка, лазеща по тялото ми, от която толкова се страхувах.
Нервността ми се увеличи неимоверно и бе близо до степен загуба на нормалната мисловна дейност. Превръщаше се в чиста форма паника.
Не забелязах рецепциониста на обичайното му място и бързо се шмугнах в коридорчето. Старият асансьор се разскърца и кабинката потегли, вероятно надолу, защото не бе на мястото си на партера. Предпочетох да отида пеша на горния етаж, отколкото да се срещам с непознати.
Набързо изкачих покритите с червена пътека стъпала и се озовах на първата площадка. Спрях и се ослушах. Кабинката на асансьора спря на партера и вратата се отвори. Дочух нечие пъшкане, последвано от характерния звук при тътрене на багаж. Сега можех да различа трополенето от удари в стената и скърцането на куфарните колелца. Някой напускаше. Сърдит женски глас пискливо подвикна нещо и след малко друг, мъжки, отговори.
Долепих ухо до вратата на стаята си и притаих дъх, но не долових шум. Извадих картата за електронната брава и бързо я пъхнах в четеца. Червеният сигнал на индикатора смени цвета си на зелен. Вратата бе отключена. Отворих, колкото се може по-внимателно, за да не вдигам излишен шум, и се намъкнах, внимателно затваряйки след себе си.