Тя бе човек.
8.
Рано на следващата сутрин ме стресна леко побутване по рамото. Не желаех да прекъсвам съня си, затова не реагирах, но побутването се повтори.
„Майко мила! Всяка сутрин ли някой идиот ще ме буди рано?“
Отворих очи само за да видя омачканата възглавница, на която бях положил глава. Бе се развиделило, но въпреки това бе рано за мен.
— Какво има? — изръмжах и се обърнах. Исках да изглеждам страшен, но не успявах. Срещнах изопнатото лице на Жорж. Гъстите му вежди бяха разрошени нагоре и видът му бе зловещ. Погледът ми се отклони и спря върху часовника на стената — седем и пет! „По дяволите! Отново!“
— Видя, че съм прав за Лила — започна спокойно.
— Какво пък сега за нея? Не можа ли да почакаш да се наспя? — Отдръпнах се назад, доколкото можех. Не беше приятно да се взират в очите ми. Не бях се разсънил достатъчно и гледах като през мрежа.
— Ами, това де, целта й — настояваше той.
— Не, не съм видял — отговорих и това бе истина. Отпуснах се обратно на възглавницата и дръпнах завивката.
Той изду бузи и разцепи въздуха с ръка толкова рязко, че чух свистене. Това малко ме стресна и като че ли ми помогна да се разсъня.
— Ами да, как ще видиш! Нали си заслепен! Това ми е ясно — изръмжа Жорж.
— Какво искаш да кажеш? — изправих се седнал на леглото, като търсех чехлите си. Напъхах краката си в тях, насилих малко волята си и се изправих. — Преча ли ти? Лила пречи ли ти? — попитах, щом изравних ръста си с неговия. Думите и тонът, с който ги произнесох, прозвучаха агресивно, макар да не исках да създавам такова впечатление.
Той сякаш смекчи тона си.
— Не бе, човек, не това. Виж тактиката й! Тя има едно-единствено оръжие — физическа красота, и освен него — нищо друго. Не разбирате как ви манипулира. Така действа. Щом види мъже около нея, и хоп — завъртя с пръст въображаем кръг и го затвори — получава това, което иска.
Без причина се загледах в гърдите му. Вниманието ми бе привлечено от нещо. В началото не знаех какво, но после открих и причината — беше пришил копчето на ризата си и я бе закопчал догоре. Сега изглеждаше, че е наред. Колко жалко! Той проследи погледа ми, но не каза нищо.
— Нещо не си разбрал, но това си е твой проблем. Ако прекарвам с нея повече, отколкото с теб и Галя, това не е заради външния й вид — послъгах малко, но не се смутих, — а е заради интересните теми за разговор — продължих спокойно, опитвайки се да го засегна. Не разбрах дали схвана иронията в думите ми.
— Антоне! — плътният му глас този път ме стресна. — Помогни ми да спечеля състезанието и ти обещавам — ще разделя парите с теб. Знаеш — ще има достатъчно и за двама ни. Може и да не вярваш, но това е състезание, в което няма да спечелиш. Аз съм твоят единствен шанс.
Този човек бе наистина нагъл. Как си позволяваше да ми предлага подобна сделка? Не му отговорих, но се постарах да го изгледам презрително. Не знам дали разбра значението на погледа ми, но най-вероятно не, защото продължи да ме увещава:
— Слушай, не се оставяй да бъдеш използван! Тук търсят съзнание, не друго.
— Да, знам какво търсят — наострих се аз. — Ти пример за това ли си? Ходиш и ровиш из душите на хората, обсъждаш с мен другите, а когато си с тях — обсъждаш мен! Това ли е човешкото?
Той отстъпи леко назад, вероятно бе изненадан от реакцията ми.
— А к’во друго, ако това не е анализ? — ухили се грозно.
— Това не е никакъв анализ! Това е клюкарщина! — изпуснах си нервите.
Започнах да разтривам слепоочията си. Бях си внушил, че ми помага да избегна главоболието и в напрегнати мигове го правех усърдно. Натисках силно и кожата ми бързо се загря. Дори ме заболя на това място.
Жорж мълчеше, гледайки мрачно. Изпитах чувството, че гледа някъде вътре в мен. Стана ми неудобно и извърнах поглед. Загледах се някъде в тавана и погледът ми попадна върху почти незабележима, монтирана в един от ъглите на тавана, куполна камера.
— О’кей. Може да си прав. Ще си помисля — оставих капка надежда в него и протегнах ръка. Той я стисна и, изглежда, бяхме приключили.
Постояхме неловко известно време, докато ми хрумна нещо:
— Жорж, а ти изпитвал ли си странното усещане, че нещо се отделя от теб? Да кажем, разреждаш се… Нещо такова. И започваш да плуваш.
Той се затресе в бурен смях:
— Ми, като се напия бе, брат. Като се напия с алкохол.