Този път думите ми я засегнаха и ноздрите и се заиздуваха ритмично.
— И ти си, ти си… — изчерви се от възмущение и помислих, че може да ме удари с празното шише, затова се приготвих да реагирам, за да се защитя. — Като всички — продължи тя, обърна се рязко и бързо изчезна от погледа ми.
Не съжалявах. Най-после ми се удаде повод да отмъстя за пренебрежителното й отношение към мен.
Какво толкова? Държах се естествено. Та аз съм човек!
Всъщност… Това ли е човешкото?
А дали просто не бях започнал да изпълнявам плана на Жорж?
Трудно бе да повярвам — колко сме еднакви и същевременно — колко различни.
Четири различни индивидуалности в четири различни тела. Едно от тях — ламариненият човек.
10.
Една утрин от следващите няколко дни Жорж се бе подпрял в предизвикателна стойка на вратата, така че препречваше пътя ми и не можех да мина. Бях се запътил към градината за среща с Лила и това ме ядоса.
„Дали да не го избутам със сила?“
Не ме е страх от него, но съм възпитан.
— Е, к’во ще кажеш? — усетих агресията в тона му.
— Какво да кажа? Обещах ти да помисля, нали?
Жорж не отговори, но и не помръдна.
— Пречиш ми да мина. Искам да изляза.
Той свали ръката си от рамката на вратата, но остана на място, така че бе невъзможно да се промуша покрай него.
— Ми за т’ва, дето ти и твоите приятели подготвяте. Мислиш ме за прекалено тъп и наивен, така ли? — направи заключение по такъв начин, сякаш бе очевидно.
Въпреки че смятах държанието на Жорж за не много висока класа, не смятах, че е глупав. Дори напротив, но го оставих в неведение относно мнението ми.
— Каквото и да си мисля, не те засяга — опитах се да отклоня опита му за скандал. Не и тази хубава утрин.
Той не бе склонен да отстъпи и остана изпречен на пътя ми.
— Разговорът ни приключи. Ще се отдръпнеш ли? — пристъпих решително към него. Лицата ни почти се докоснаха и го гледах от упор. Той не извърна поглед. Усещах учестеното му дишане да топли кожата ми. Стана ми неприятно.
Жорж все още упорстваше и пред мен сякаш бе иззидана непреодолима стена. Нямах шанс да премина през нея, нито да намеря обходен път.
— Мислите, че не ви познавам? Душичките ви познавам, не вас! Отново задкулисни игри! — пръскаше слюнка в лицето ми и ми стана неприятно. Беше набрал скорост и го оставих да продължи. — Всички ви познавам, както сте се събрали и играете против мен. И Галя, и тя е вътре… Но ще разбера аз! Кутийки, пакетчета, пликове … Какво крие тя там? Тя човек ли е?
Сетих се за разговора ми с Галя преди няколко дни. Наистина не се бе излъгала в съмненията си.
— Значи ти си бъркал в нещата й! — контрирах го и той млъкна, като преглътна толкова ядно, че адамовата му ябълка направи опит да изхвръкне от кожата.
Загледах горното копче на ризата му. Стоеше си добре, явно здраво зашито. Жалко!
Той беше свил устни и ме гледаше изпитателно. Обзе ме странното чувство, че знае нещо. Нещо, което наистина бе важно.
— За каква игра говориш, Жорж? Какво те прихвана? Дръж се като възрастен! — избърсах лицето си от слюнките му и се отдръпнах.
— А това, че твоят приятел Стефан идва при Добрева?
Искаше да ме обърка, но нямаше да се получи. Няма да се дам да ме преметне толкова лесно.
— За кого говориш, бе, човек? Кой Стефан?
Той сигурно очакваше моята реакция на недоумение, защото поклати иронично глава в съгласие, но аз наистина не знаех кого има предвид.
— Хайде де, не се прави, че не знаеш! — навири грубия си дебел пръст пред лицето ми. — Кой е председател на вашата партия ли, движение ли? Така ли се уреждат нещата? Ама какво се учудвам, не съм дете! — отново подпря ръката си на рамката на вратата.
— Искаш да кажеш, Стефан е бил тук? Нещо си се объркал — побутнах ръката му, но тя не помръдна. Напънах се и опитах със сила да я отместя — отново без резултат. Сякаш бе залепнала за вратата. — Пусни ме!
— Ами нали това казвам, не слушаш ли? Стефан Ангелов идва. Инкогнито. Не ми казвай, че не знаеш! Той беше. Двамата с докторката се стараеха тази среща да остане в тайна. Да, обаче аз имам очи и на гърба си! Разбрахте ли? Отдавна подозирам измамата — изпъна снага и кокалите му изпукаха. — Вече имам доказателства — кръстоса ръце пред гърдите си и наду бузи. Заприлича на рисувания човек от рекламата на продукт за универсално почистване.