Не след дълго хищната птица остана назад, протегнала напразно кривите си нокти.
Бях вестител и някой някъде ме чакаше.
37.
На следващата сутрин, въпреки безупречния си вид, Божил не изглеждаше особено щастлив от срещата ни. Имаше угрижен вид, въпреки че се стараеше да не издава това. Очите му бяха помътнели и леко пожълтели. Цялото му лице имаше подпухнал вид.
Настроението му като паразит прескочи в мен и аз също помръкнах, но какво ли да очаква един експериментален образец от създателите си?
— Знаеш ли — започна Божил, след като минаха любезностите, които си разменихме за „Добро утро!“, — мисля, че Църквата не може да е враг на никого. Това чисто и просто е блъф. Може и конкурент да имаме, не знам. Става дума за много пари — толкова, че изобщо не можеш да си представиш. За жалост в екипа ни работят хора, а кой човек не можеш да купиш с пари?
Съгласих се с него. Наистина кой човек не можеш да купиш с пари?
— Напоследък, според някои странни случки имаме подозрения, че някой работи и за другиго и си мисля, че този друг може да удари всеки момент, за да се наметне със „златното руно“. Така че, ако те хванат, може и да не те пречукат веднага, но това, което ще изтърпиш, може да ти се стори още по-тежко от това да те дезинтегрират. Ще ти бъркат в мозъка, както се сещаш. Тъй като си биомеханичен, имаш и неврони, така че точно там болката ще е ужасна — присви очите си, сякаш го заболя само от представата за това. — Аз, разбира се, не съм учен. Аз съм само един мениджър, управляващ пари и хора, но ги разбирам тези неща. Един съвет — не се оставяй да те хванат! Какво ли говоря аз? Ти си оставаш тук. Няма да позволя нищо да ти се случи, знаеш това. Но все пак бъди нащрек!
Това никак не ми хареса. Божил премълчаваше нещо и то бе от особена важност за мен.
— Какво има?
— Изкушението, както предполагам сам знаеш, е човешка слабост. Голяма — започна отдалеч той.
През тези дни вече бях чул достатъчно, за да бъда уплашен, а, изглежда, имаше още.
— А какво конкретно? Дори да ме хванат, ще ме изследват и после какво? Ще ме унищожат?
Божил се усмихна, макар да не бе смешно.
— Не, да не си луд? Толкова пари на вятъра! Помисли — могат да използват нашата апаратура за копиране на матрица и да вкарат в теб нечия друга мозъчна матрица. Ти ще се превърнеш в някой друг и дори няма да помниш настоящия ни разговор. Повярвай ми, изкушението е голямо — потупа ме приятелски по рамото. — Дори аз, представи си, мога да се изкуша да го направя. Колко мислиш, че ще е дълъг животът ми, имам предвид естествения? Така че не ставай наивен.
Това за продължителността на човешкия живот бе вярно. В тази гнилоч, която ни заобикаля в градовете, биологичният организъм има все по-малко защитни функции. Запрашеността се приближава до тази, примерно, каквато е в средностатистическа въгледобивна мина. Отделно от това съществува риск да бъдеш прегазен, застрелян или пребит — просто ей така. Ако пък бъдеш наръфан от хилядите бездомни кучета, плъхове и подивели котки, тогава ще те тръшне нелечима за бедните болест.
Нямаше какво повече да обсъждаме, така че той се сбогува учтиво и си тръгна.
Вратата отново бе заключена за мен.
38.
Тази нощ имах нужда да заспя, но изобщо не се получаваше. Една тревога се бе оформила в съзнанието ми и сега бързо набираше огромна маса. Толкова огромна, че не бях способен да виждам и не чувам нищо друго.
Ако аз съм матрикант и съм притежание на компанията, какво пречи да ме дадат на лизинг срещу пари. Изтриват мисловната матрица на Антон и мултиплицират поредния богат клиент в това тяло, а аз изчезвам. Не оставям никаква следа след себе си. Умирам ей така, ако това е желанието на някой друг, който мисли, че е негово право да решава. По-точно, по правото на един бизнес. По правото на парите. Многото пари.
Дори да жертвам свободата си — бих ли жертвал собственото си аз? Живота си, един-единствен и неподражаем Антон!
Излиза, че нямам право на живот. Според логиката на Божил аз не съм правоприемник и никога няма да мога да бъда.
Съзнавах и друго — времето, прекарвано тук, не е мой съюзник.
Демон! Аз съм демон. Тяло без душа.
Премествах възглавницата ту под главата си, ту под мишницата си. Лежах по гръб, сплел ръце пред гърдите си, или пък настрани — гушнал колене.
Технологията за това, което съм, се състои от две части. Едната част — това е скенерът, с който копират мозъчните връзки и подредбата на невроните, а другата е биомеханичният матрикант, готов да поеме нечия мисловна матрица. Оттук мога да съдя, че ако някой се добере до двете необходими условия — този скенер и тялото на матрикант, това може да се случи. От думите на Божил разбрах, че има опция за копие на нечия мисловна матрица върху моето копие, тоест да изтрият идентичността на Антон в тялото на матриканта. Истинското ми аз. И тогава аз ще бъда безвъзвратно изгубен, защото идентичността ми обитава единствено и само в тялото на матриканта.