„Имам обет, жено! Обет!“. Хората, които имат знанието за това, как да бъде открадното тялото ми и да бъде преотстъпено на друга личностна идентичност, са там — в този институт, и това трябва да се неутрализира. Не знаех дали планът ми ще проработи и дали от това ще излезе нещо, но трябваше да го направя. Трябваше да опитвам.
— Какво е това на бузата ти? — запита тя все още твърде близо до мен.
— Това ли? — опипах с ръка пресния белег от удара със счупените стъкла на колата. — Пътен инцидент.
— И тази лепенка на гърлото ти, и тя ли е оттам?
— Да. Оттам — отвърнах.
— Това не е подарък от Таня — отдръпна се най-после жената от мен. — Тя иска чрез мен да спаси и своя бизнес — заключи маман, доволна, че е разгадала повода за посещението ми.
Не отговорих, а и тя не се интересуваше вече от мен.
— Аз да съм оръжието в ръката й, така ли? Много прозрачно — доближи се до прозореца и застана с гръб към нас. Загледа се в нещо на улицата.
За момент си помислих, че този път може би нямах шанс. Знаех, че ако не беше повярвала на думите ми, бях загазил, но предварително поех този риск. Не бях измислил нищо друго освен този план, а трябваше да действам, за да имам шанс. Някаква голяма муха кръжеше около провисналата на гола жица мръсна крушка. Заех се да броя кръговете, които въртеше в бърз и насечен полет. Чувах монотонното жужене от крилата й.
Няколко мига по-късно жената се обърна към мен:
— Тръгваш си и не се връщаш повече. Ако това, което казваш, е вярно, Таня може да работи в моите участъци без проблем — доближи се дотолкова, че трябваше да вдигна високо глава, за да я погледна в очите. — Ако обаче това не е вярно… Няма да намери покой в този град. Нито пък ти ще намериш.
Тонът, с който жената произнесе думите си, предположиха сериозността на намерението й. Не се усъмних ни най-малко в това.
Извадих от джоба на панталона си сгънато на осем листче и й го подадох. Тя го взе и го прибра в дрехата си, без да го разгъва — знаеше какво има написано на него.
Не беше трудно да го направя — не изпитах угризения или дори колебания. Нямаше място за слабости — в противен случай знаех какво ме очаква. Беше ми обявена война и това бе моят ответен и вероятно единствен удар, от който зависеше всичко.
Жената кимна на мъжете. Единият от тях ме потупа по ръката, подканяйки ме да се изправя и аз побързах да го изпълня.
Макар да можех да се ориентирам с пътя обратно, мъжете ме придружиха няколко преки, след което внезапно изчезнаха и аз се озовах сам в непознатия квартал. За разлика от времето, когато идвах насам, сега бе пълно с хора и беше лесно да намеря някого да ме упъти. Не се обърнах назад. Надявах се кракът ми повече да не стъпи в този квартал и никога да не срещам маман и тези мъже.
Епилог
Египет, долината на царете
Изложено на атмосферни условия, подобни на тези, нормално човешко същество не би могло да извърши дългия преход, който от ранни зори бях предприел, но аз знаех, че съм специален и затова не се отказах.
Слънцето отдавна бе превалило зенита си, а все още нищо не подсказваше, че скоро ще се спусне нощен хлад. По тези места големите температурни амплитуди бяха нормално явление и аз се надявах, че вечерта ще е същата.
Дълго време бях вървял на открито, така че спрях и събух обувката си, за да изсипя финия пясък, насъбрал се в стелката. След като извърших същото и с другата обувка, се изправих, за да продължа пътя си.
В този момент усетих остро опарване. Първият куршум се бе забил малко под лявата ми ключица и трябва да е останал там, а вторият — едва одраскал рамото ми, отпори парче плат. Видях късчето памучна материя как изхвърча встрани от тялото ми.
„Трябва да го прибера — не бива да остава нищо след мен!“
От мястото, където мъжът бе организирал засадата си, би трябвало да е по-точен. Не зная как се бе подготвил за мисията си, но бе твърде близо, за да е в безопасност. Една дълга крачка и избих с ръка пистолета, сграбчих го за гушата и се строполихме в гърчещо се прашно кълбо. Не бе слаб, трябва да призная, надви ме бързо, прилагайки бойна техника с ключ на краката, а после се надигна леко, протягайки ръка към оръжието. Аз също се пресегнах, но не към пистолета — на колана му висеше кожена ножница и кокалената дръжка на ножа удобно се разположи в дланта ми, а ребрата на мъжа в този момент бяха открити.
Бях различен и фаталната му грешка бе, че не процедира различно.