Мираж?
P.S. Забравих да отбележа в разказа си, но смятам, че е важно за пълнотата на цялата история:
Когато се върнах от срещата ми с маман, заедно с Таня отидохме до стария овчарник на Луко от Кладница. Намерихме металното куфарче, все така привързано за въжето на кладенеца. Срещу няколко долара един самозван майстор от столицата бе успял да отключи механизма на куфарчето и любопитството ми най-накрая бе задоволено. Нямаше пари — нито ценности. Вътре, положени в удобни коркови легла, намерихме два шлема, свързани помежду си с плосък кабел. До тях, в трета ниша — малка машинка с правоъгълно сиво екранче.
Никак не бе трудно да се досетя с какво се бяхме сдобили. Незнаен брой години за усърдна научна работа и вложени финанси, за които нямах и най-малка представа, най-после бяха материализирани. За колко ли пари можехме да го продадем на някой от ъндърграунд търговете — не смеех и да помисля.
Ние с Таня не можехме да го използваме, но знаех, че може да се намери човек, който ще има познания, за да го направи.
Това бе мое оръжие, но и моята най-голяма слабост. Докато съществува биомеханичното тяло, плюс техниката за копиране и прехвърляне на човешката мозъчна матрица, не можех да бъда в безопасност.
Сега куфарчето, положено върху седалката на леко полюшващия се катер, бе отворено пред мен. Нахлупих един от шлемовете на главата си — пасна идеално. Жалко.
Прибрах шлема отново в куфарчето, затворих капака и извадих черния маркер, който предния ден бях купил от пазара. С него върху металната повърхност старателно написах „матрикант“. Потърках с показалец върху буквите — не се триеха или размазваха, и останах доволен от този факт. С куфарчето в ръка се приближих до борда на катера. Засилих се и го захвърлих няколко метра встрани от мен в жълтозелените води на Нил. Извърнах се странично, предпазил лицето си с ръце, но няколкото големи пръски така и не стигнаха до мен. Обърнах очи натам и видях къдравите вълнички в разширяващ се кръг. Те сочеха мястото, където бе цопнало куфарчето. Очаквах да видя някой и друг въздушен мехур, но такъв нямаше. Нито един. Вместо това ми се стори, че за миг виждам размития образ на Божил — този технологичен революционер — капиталист. Тинята ще довърши останалото.
Седнах на мястото си и дръпнах шнура на стартера. Моторът се затресе и след като началните му неритмични кихания спряха, най-после заработи с нормалните си обороти. Форсирах двигателя и кърмата потъна почти до линията на борда, а носът се изправи под ъгъл. Водата зад лодката завря. На повърхността изскочиха големи мехури, разбиваха се един друг и образуваха гъста сивкава пяна. Подкарах катера към временния си дом, без да обръщам глава назад.