Спореха как да карат шейните — една след друга или заедно. Един от синовете на Фадей, куцият, и зетят-машинист обясняваха, че не бива да карат двете шейни наведнъж, тракторът няма да издържи. А трактористът, самоуверен здравеняк с тлъста мутра, ръмжеше, че той по-добре знае, нали той ще кара — ще вземе и двете шейни наведнъж. Сметката му беше проста: беше се спазарил с машиниста да му платят за превозването на стаята, а не на курс. Два курса за една нощ — по двайсет и пет километра — и после да се върне — нямаше да смогне. А сутринта трябваше да бъде с трактора в станцията, откъдето го беше откарал скришом, за частпром.
Старият Фадей гореше от желание да откара още днес цялата стая — и той кимна на хората си да отстъпят. Втората, скалъпена набързо шейна закачиха за здравата първа.
Матрьона сновеше между мъжете, суетеше се и помагаше да отърколват гредите върху шейната. Тогава забелязах, че е облякла моята ватенка и вече е изцапала ръкавите от замръзналата кал на гредите, и ядосано й го казах. Ватенката ми беше спомен, беше ме топлила през тежките години.
Така за пръв път се разсърдих на Матрьона Василиевна.
— Оле, божичко, къде ми е бил акълът! — затюхка се тя. — Че аз в бързината съм я грабнала, изумила съм, че е твойта. Прощавай, Игнатич. — И я свали, окачи я да се суши.
Свършиха да товарят и всички, които бяха работили, десетина души мъже, изтрополиха покрай масата ми и се шмугнаха под завеската в кухничката. Оттам се чу глухо дрънчене на чаши, от време на време иззвънтяваше шише, гласовете ставаха все по-високи, хвалбите все по-наперени. Най-много се ерчеше трактористът. Тежката миризма на домашна ракия стигна и до мен. Но не пиха дълго — тъмнината ги караше да бързат. Заизлизаха. Самодоволен, с жестоко лице, излезе трактористът. До Черусти щяха да съпровождат шейните зетят-машинист, куцият син на Фадей и един племенник. Останалите се разотидоха. Фадей, размахал бастуна, настигна някого, бързаше нещо да го убеди. Куцият син се спря до масата ми да запуши и изведнъж се разприказва колко обичал леля си Матрьона и че се бил оженил наскоро и тия дни му се родил син. Викнаха му и той си отиде. Навън забоботи тракторът.
Последна бързо изскочи иззад преградката Матрьона. Тя тревожно клатеше глава подир излезлите. Облече ватенката, наметна шала. От вратата ми рече:
— Защо не са зели два трактора? Единият ако закъса — другият ще помогне. А сега какво ще стане — господ знае!
И изтича подир другите.
След пиенето, споровете и трополенето стана особено тихо в изоставената къща, изстудена от честото отваряне на вратата. Навън вече съвсем се стъмни… Навлякох ватенката и седнах да преглеждам тетрадките. Тракторът заглъхна в далечината.
Мина час, втори. И трети. Матрьона не се връщаше, но аз не се учудвах: изпратила е шейните и навярно е отишла при своята Маша.
И още един час мина. И още един. Не само мрак, но и някаква дълбока тишина се спусна над селото. Тогава не можех да си обясня каква е тая тишина; оказа се, че цялата вечер не бе минал нито един влак по линията на около половин километър от нас. Радиото ми мълчеше и забелязах, че мишките шарят повече от когато и да било: все по-нахално и по-шумно тичаха под тапетите, дращеха и пищяха.
Стреснах се. Беше един часът, а Матрьона я нямаше.
Изведнъж чух някъде в селото високи гласове. Бяха още далеч, но нещо сякаш ми подсказа, че идат към нас. И наистина след малко силно се почука на вратата! Непознат властен глас викаше да отворят. Излязох с електрическото фенерче в непрогледния мрак. Цялото село спеше, прозорците не светеха, а снегът през седмицата се бе поразтопил и не хвърляше отблясъци. Бутнах долния райбер и отворих. В стаята влязоха четирима в шинели. Много е неприятно, когато идват при теб през нощта така шумно хора в шинели.
Но на светлината можах да видя, че двама са в железничарски шинели. По-възрастният, дебел, със същото лице като на оня тракторист, попита:
— Къде е стопанката?
— Не зная.
— Ами тракторът с шейните от тая къща ли тръгна?
— От тая.
— Пиха ли тук, преди да тръгнат?
И четиримата присвиваха очи, озъртаха се в полумрака, защото гореше само настолната лампа. Реших, че са арестували или искат да арестуват някого.
— Но какво се е случило?
— Отговаряйте каквото ви питат!