— Бреей! Сега Матрьона живот ще живее! — вече почнаха да й завиждат някои съседки. — Че то дъртата повече пари де ще ги дява.
Поръча си Матрьона нови валенки. Купи си нова памуклийка. И си уши палто от поизносен железничарски шинел, който й беше подарил машинистът от Черусти, мъжът на бившата й храненица Кира. Селският шивач-гьрбушко подплати сукното с памук и стана такова хубаво палто, каквото през целия си живот Матрьона не беше носила.
А в средата на зимата Матрьона заши в хастара на това палто двеста рубли за погребението си. И стана по-весела:
— И аз малко нещо се куртулисах, Игнатич.
Мина декември, мина януари — два месеца болестта не я закачи. Почна Матрьона по-честичко да ходи вечер при Маша да поседи, семки да си хапне. У дома си гости вечер не канеше, за да не пречи на работата ми. Само на Кръстовден, като се върнах от училище, заварих вкъщи веселба и ме запознаха с трите родни сестри на Матрьона, които я наричаха като по-голяма — кака или дидя. До този ден малко бях чувал да се говори вкъщи за сестрите — дали не се бяха страхували, че Матрьона ще ги моли за помощ?
Само едно събитие или поличба омрачи за Матрьона този празник: беше ходила пет километра далеч на черква, на водосвет. Сложила котлето си между другите, а като свършил водосветът и жените се заблъскали да си вземат котлетата, Матрьона не сколасала да се вреди между първите, а накрая котлето й го нямало. И вместо него никаква друга съдинка не била оставена. Изчезнало котлето, сякаш нечиста сила го отнесла.
— Бе, жени! — обикаляла Матрьона молещите се. — Не е ли взела някоя по погрешка чужда светена вода? В котле?
Никой не се обадил. Момчетата понякога си правят такива шеги, имало там и момчета. Матрьона се върна натъжена.
Не можеше да се каже за Матрьона, че е дълбоко вярваща. Беше дори по-скоро езичница, суеверията надделяваха в нея: че на Свети Иван Постни не бива да се влиза в градината — иначе другата година няма да има родитба; че ако се вдигне вихрушка, значи, някой някъде се е обесил, притиснеш ли си крака о вратата — чакай гост. Докато живях при нея, никога не я видях да се моли, веднъж поне да се прекръсти. А всяка работа почваше с „божия помощ!“ и на мен, като тръгвах за училище, все бързаше да ми каже „хайде, с божия помощ!“. Може и да се молеше, но насаме — срамуваше се може би от мен или се боеше да не ме притесни. В къщата имаше икони; делник бяха тъмни, а по време на вечерня и в празник от сутринта Матрьона палеше кандилото.
Само че греховете й бяха по-малко, отколкото на куцата котка — оная душеше мишките…
Като се пооправи малко нейният мъчен животец и Матрьона взе да слуша по-внимателно моето радио (не останах и аз без радиоточка).
Като чу по радиото, че са измислили нови машини, Матрьона замърмори от кухнята:
— Все нови, нови, със старите не щат да работят, ами старите де да ги дяваме?
Предаваха как разпръсват облаци със самолети — Матрьона, легнала на печката, клатеше глава:
— Ох, ле-ле, ще обърнат нещо, дали зимата, дали лятото.
Шаляпин изпълняваше руски песни. Матрьона стоя, слуша и отсъди решително:
— Чудато пее, не е по нашенски.
— Какво приказвате, Матрьона Василиевна, я се вслушайте!
Послуша още, сви устни:
— Не. Не е тъй. Не ги извива по нашенски. И с гласа си играе.
Но ме и зарадва Матрьона. Предаваха веднъж концерт от романси на Глинка. И изведнъж, след около пет камерни романса, Матрьона, прихванала престилката си, излезе иззад преградката, разнежена, с плувнали в сълзи избледнели очи:
— Виж, това е по нашенски… — прошепна тя.
2
Така свикнахме Матрьона с мен и аз с нея и си живеехме, без да си додяваме. Тя не ми досаждаше с никакви въпроси. Дотолкова беше лишена от любопитство и беше толкова деликатна, че не ме попита ни веднъж: бил ли съм някога женен. Жените в Талново не я оставяха на мира — да разбере кой съм, що съм. Тя им отвръщаше:
— Вас ви интересува — вие си го питайте. Едно знам — далечен е.
И когато доста по-късно й казах, че съм бил дълго в затвора, тя само мълчаливо кимна, като да е подозирала такова нещо.
Аз също виждах сегашната Матрьона, съсипана старица, и също не чоплех миналото й, пък и не подозирах, че в него може да се намери нещо.
Знаех, че Матрьона се е омъжила още преди революцията и веднага дошла в къщата, дето живеехме сега с нея, и веднага трябвало да зашета край печката (не била вече жива свекървата, нямало и неомъжена по-голяма зълва и още след първата брачна нощ Матрьона хванала ръжена). Знаех, че е имала шест деца и едно след друго умирали много рано, та никога не оставали живи по две. После имала някаква храненица Кира. А мъжът на Матрьона не се върнал от войната.