— Помогнете ми — каза той. — Поддържайте границата с този кастриран шопар, за да предотвратите повторното нападение над Рита.
— Не е кастриран шопар. Във вътрешността му има друго нещо. Не се ли предполага, че сме на една и съща страна? — нямаше смисъл протеста ми.
— Да се предполага ли? Тези вредни хищници сменят страната със същата лекота, с която сменят и тялото си — забави се той за момент и добави: — Видя ли го отвътре? Какво видя?
— Един крушообразен, със зеленикав цвят и четири уста.
— Това е скап. Но изглежда странно. Той е една четвъртина от Братството, един вид сержант, който наема. Вербува ли ви?
— Преди няколко часа — отвърнах аз.
Към неподвижното тяло на Рита се доближаваха различни оператори, който един по един бяха напуснали местата си и бяха заменени от други. Те участвуваха в различен вид съюзи и се учудваха от историята, която изтичаше от разсъдъка на момичето, а тя игнорираше колко би продължила тази част на цикъла. Бяха таланти от всякакъв тип и качество (телепати, предсказатели, емпати, телекинезисти и индуктори), които вече наброяваха дузина. Грийн, който бе свит между стената и пода, и се бе сгънал под екстравагантен ъгъл, изглежда, че беше изгубил контрол над ситуацията, а може би и заточен от едновременното действие на блокатори и подтискащи. Не беше станало ясно, защо всички бяха постигнали съгласие против Грийн. След всичко, което се случи, той бе станал част от тяхната страна, а Рита оставаше абсолютно непозната.
— Нищо не се получава — каза накрая емпатът и си събра картите.
— Ликвидирана е — отбеляза един предсказател. — Остават й пет или шест минути живот.
Бях поразен от получената информация. С какво си играеше Грийн или съществото, което бе заело позиция в него? Каква беше нашата функция в интригата? Ако думите на предсказателя за Рита се окажеха верни, тя щеше да умре за едното нищо, без да е влязла в каквато и да е битка, само поради каприза на един офицер от по-долна категория.
— В случай на извънредно положение сме упълномощени даже да уволним вербуващия. Може би така ще игнорирам количеството на паралелните войни, които се раждат в момента.
По-нататък ми се удаде да присъствам на една невероятна сцена. Двама от талантите се разположиха пред Грийн. И без да го докосват, започнаха процес, който без съмнение бе насочен именно към него. Външната обвивка на скапа потрепери два или три пъти и след това се разглоби. Частите и независимите модули, които само пред минута съставяха Грийн, се разпиляха тихо, без да произведат никакъв звук, сякаш ставаше дума за части от някакъв мек материал. Туловището му, освободено от крайници и глава, започна да се асимилира все повече и повече от крушоида, който съдържаше вътрешността му.
Емпатът се разположи срещу мен, затулвайки това, което бе останало от Грийн и ми протегна ръка.
— Аз съм Бургеньо.
— Сурич — отвърнах аз. — Какво предлагате?
— Да го разрежем по средата, по екватора. Скапът, който се крие във вътрешността на крушоида е най-вредния хищник във вселената. Знаете ли какво означава изразът „троянски кон“?
— Не.
— Вие прочетохте разсъдъка на крушоида, но преди време — преди скапът го е изял, както правят някои гъсеници, така да се каже отвътре. И сега от него е останал само скелета му.
— Би могъл да се защити — изненадах се от неефикасността на първия нашественик. Това беше станало, докато Грийн ни вербуваше, когато оплете в мрежата Рита на балкона и ни отведе до Централното Здание.
— Не е знаел какво би се случило, докато не е станало прекалено късно. И ние видяхме, че на тази фаза е невъзможно да се намесим, битката щеше да бъде остра. Стояхме и през цялата смяна изграждахме топлинна бариера. Двама от нашите паднаха в битката, чухте ли виковете им?