Като човек, който има непоправимия навик да си води записки, той откри, че джобното му тефтерче се беше издуло от информация, която бе събрал по време на дългите им разходки на кон, но тя засягаше главно страната, тъй като той не смееше да запише и дума за чувствата си или дори само да спомене името на Лейла. Ето какво се получаваше:
„Неделя. Яздим през бедно, оплюто от мухи село и моята събеседничка ми показва нещо като клиновидно писмо, издраскано по стените на къщите, и ме пита дали мога да го прочета. Като същински глупак казвам: «Не, вероятно е на амхарски?» Смях. Обяснението е, че имало един възрастен търговец, които минавал през селото веднъж на шест месеца и носел къна от Медина, много търсена тук, тъй като идвала от свещения град. Но повечето хора били бедни и не можели да си платят, затова търговецът им давал на вересия, но от страх да не забрави, а и те също, правел отметките си върху кирпичените стени на къщите.
Понеделник. Али казва, че падащите звезди са камъни, с които ангелите на небето замерят злите духове, за да ги пропъдят, докато се опитват да подслушват разговорите в Рая и така да научат тайните на бъдещето. Всички араби се страхуват от пустинята, дори бедуините. Странно.
И още: умълчаванията насред разговор, за които ние казваме «минават ангели», тук се наричат другояче. След моментно умълчаване някой казва: «Уахед-ху», или «Един е Бог», при което цялата компания повтаря ревностно «Ля Илях илля Аллах», или «Няма друг Бог освен единия Бог», преди нормалният разговор да се поднови. Тези дребни подробности са изключително трогателни.
И още: моят домакин използва странна фраза, когато говори за това, че се е оттеглил от бизнеса. Нарича го «да си дойде душата на място».
И още: никога преди това не бях опитвал йеменско кафе с малко амбра в чашата. Чудесно е.
И още: при една наша среща Мухамад Шебаб ми предложи да помириша уханието на жасмин от капачката на шишенце — така както ние в Европа предлагаме цигара.
И още: те всички обичат птици. В едно порутено гробище видях гробници с малки кладенчета, изрязани в мрамора, които, както ми поясни моят събеседник, жените в селото пълнели при петъчните си посещения.
И още: Али, негърът прислужник — грамаден евнух — ми каза, че най-много се боят от сини очи и червена коса, тъй като били знаци на злото. Странно, че изпитващите ангели в Корана имат сини очи и това е тяхната най-противна черта.“
Така младият Маунтолив записваше и разсъждаваше върху странните привички на хората, сред които беше дошъл да живее, и то старателно, както би постъпил всеки изследовател на нрави, много далечни от собствените му. И в същото време като в екстаз търсеше да установи нещо като поетическо съответствие между действителността и картината от съновидения за Изтока, която си беше създал от прочетените книги. Тук имаше по-малко разминавания, отколкото в двойните образи, които хранеше Лейла — поетическата представа за Англия и нейния носител в лицето на стеснителния и в много отношения неопитен и неук младеж, когото бе взела за свой любовник. Но той не беше чак толкова глупав; вече усвоил двата най-важни урока в живота: да си честен в любовта и да не спираш да размишляваш.
Имаше и други случки и сцени, които го бяха трогнали и развълнували по по-различен начин. Един ден всички се качиха на конете и поеха през плантациите, за да отидат при старата бавачка Халима, която се беше оттеглила да живее в заслужена почивка. Била главната бавачка на момчетата и техен другар през детството.