Выбрать главу

И сякаш подтикнати от една и съща тревожна мисъл, те смушкаха конете и препуснаха в галоп право натам.

Един кон, конят на Наруз, без ездач, стоеше и трепереше пред отворената порта на голямата къща. Беше прострелян в устните — може би само одраскване, но кървеше обилно, сякаш с кървава усмивка на муцуната. Като го приближиха, изцвили плахо. Преди да успеят да слязат от конете си, откъм палмовата горичка се чуха викове и изведнъж между дърветата се видя фигура, размахала ръце. Беше Али. Посочи към плантацията и извика името на Наруз. Името, така пълно със знамения за Несим, сега прозвуча някак траурно, въпреки че той все още не беше мъртъв.

— До свещеното дърво — извика Али и двамата забиха пети в конските хълбоци и препуснаха натам с все сила.

Лежеше върху тревата под дървото нубк с глава и врат, подпрени на дънера под такъв ъгъл, че лицето му стоеше издадено напред и килнато на една страна, сякаш се беше навел да разгледа раните по тялото си. Само очите му се движеха, но стигаха едва до коленете на неговите спасители, а болката бе променила цвета им от обичайното синьо-лилаво до мътното синьо на графита. Камшикът, неизвестно как, се беше навил около тялото му, вероятно докато е падал от седлото. Балтазар скочи от коня и тръгна бавно и хладнокръвно към него, като тихо цъкаше с език — нещо, което имаше навика да прави; този път то прозвуча съчувствено, но всъщност беше само още едно доказателство за неговата любознателност и за въодушевлението, с което една част от ума му на професионалист реагираше на човешката трагедия. Винаги му се струваше, че няма право да проявява ненужен интерес. Тцъ, тцъ. Несим изглеждаше много блед и много спокоен, но не посмя да приближи проснатото тяло на брат си. Привличаше го като магнит, ала имаше чувството, че Балтазар е поставил някакъв невероятно силен експлозив, който може да избухне всеки момент и да убие и двамата. Помагаше единствено като държеше поводите на конете. Наруз се обади с тих сприхав глас — гласа на трескаво дете, което разчита на болестта си, за да получи каквото желае — и каза нещо неочаквано:

— Искам да видя Клия. — Изречението излезе гладко от устата му, сякаш векове наред беше репетирал фразата наум. Облиза устни и я повтори още веднъж много бавно. От мястото, където беше застанал, на Балтазар му се стори, че върху устните му се появи усмивка, но скоро установи, че е било гримаса от болка. Взе трескаво да търси старите си хирургически ножици, които беше взел, за да клъцне с тях меката тел на патешките пръстени, и бързо разряза дрехите на Наруз по посока север-юг. В този миг Несим се приближи и двамата се загледаха в косматото силно тяло, в което сините безкръвни дупки от куршумите бяха хлътнали навътре като възлите в стария дъб. Бяха много, страшно много. Балтазар не успя да направи нищо друго освен характерния си жест — нещо като пародия на китаец, който се ръкува със себе си.

Ето че и други хора се появиха на полянката. Мисленето се канализира. Вече бяха донесли огромна пурпурна завеса, с която да го пренесат до къщата. И точно в този момент по някакъв странен начин мястото се изпълни със слуги. Бяха се върнали като приливна вълна. Въздухът помръкна от тревожната им угриженост. Докато го вдигаха от земята, за да го преместят върху платното, Наруз взе да скърца със зъби и да стене. Понесоха го като ранен елен и поеха през плантацията. Щом наближиха къщата, той пак се обади с ясен детски глас: „Да видя Клия“, след което потъна в трескаво безмълвие, накъсвано от пресекливи неравни въздишки.

Слугите само мълвяха: „Слава на Господа, че докторът е тук! Значи, ще се оправи.“

Балтазар усети погледа на Несим върху себе си. Тъжно и безнадеждно поклати глава и пак изцъка с език. Беше въпрос на часове, минути, дори секунди. Стигнаха къщата като някаква гротескна религиозна процесия, която носи тялото на младия син. Разхленчени и разхълцани, но изпълнени с вяра, че той все пак ще оцелее, жените гледаха щръкналата напред глава и безжизненото тяло в пурпурната завеса, която се беше издула отдолу като охлюв под тежестта му. Несим се разпореждаше, като тихо ги подканяше: „тук по-внимателно“ или „тук трябва полека да завиете“. Така най-накрая го внесоха в мрачната неприветлива спалня, от която бе излязъл същата сутрин. Балтазар се суетеше наоколо. Отвори пакет медицински материали, които се пазеха в аптечката в случай на злополука при езерото. Търсеше игла за подкожна инжекция и шишенце морфин. От устата на Наруз излизаха задавени стенания и пъшкания. Очите му бяха затворени. Не беше в състояние да чуе тихия разговор, който Несим — в друг ъгъл на къщата — провеждаше с Клия по телефона.