Но ето че в този момент, когато първата дълга серия от страстна скръб беше изпълнена, Несим изпрати да извикат свещениците, които щяха да добавят към погребението светлината на високите безкръвни свещи и мелодията на псалми под акомпанимента на вода и гъба за миене, тъй като тялото трябваше да бъде измито. И те дойдоха най-накрая. Миячите бяха двамата енорийски прислужници от малката коптска църква — и двамата невежи грубияни. И тук избухна ужасна препирня, тъй като по традиция дрехите на мъртвеца се полагат на миячите, а двамата прислужници не намериха нищо ценно в гардероба на Наруз освен износени парцали, които според тях не представляваха подобаващо възнаграждение за труда им. Няколко вехти наметала и ботуши, скъсана нощница и малка избродирана шапчица, още от времето на негово обрязване — това беше всичко, което Наруз притежаваше. Двамата обаче отказаха да приемат и пари, тъй като това носело нещастие. Несим побесня, но те останаха невъзмутими и упорито отказваха да измият тялото на Наруз, преди да получат ритуалното си заплащане. Най-накрая Несим и Балтазар бяха принудени да свалят собствените си костюми, за да ги предложат на въпросните прислужници като възнаграждение. Навлякоха с погнуса и суеверен страх неугледните изпокъсани дрехи на Наруз — наметала, които увиснаха като абсолвентски тоги върху високите им фигури. Но така или иначе, церемонията трябваше да бъде завършена, за да може призори тялото му да бъде пренесено в църквата за опелото — иначе ритуалните оплаквачи можеха да поддържат това представление още много дни и нощи; в по-стари времена подобни траурни церемонии са продължавали с дни! Несим се разпореди да започнат да правят ковчега, затова пеенето навън беше често накъсвано от ударите на чук и звука на трион, които идваха откъм близкия двор на коларя. Несим беше капнал и придремваше на един стол, като от време на време се сепваше от избухналите с нова сила писъци или пък от слугите в къщата, които идваха за съвет, когато трябваше бързо да се разреши възникнал проблем.
Отвсякъде долитаха звуци: пеене, пращане на розовеещи трепетливо свещи, изстискване на гъба и стържене на бръснач по мъртвата кожа. Сега в изживяването нямаше болка, а само неестествено вцепенение на духа. Водата, която църцореше, гъбата, която се изцеждаше и капеше върху тялото на брат му — всичко това съставляваше изцяло нова сфера на мисли и чувства. Миячите, които пъшкаха, докато го обръщат, рухването на тялото върху масата. Сякаш мекото тупване на мъртъв заек, току-що проснат върху кухненската маса… Той потрепери.
Най-накрая измито и намазано с благовония, поръсено с розмарин и мащерка, тялото на Наруз бе положено в грубо скования ковчег, увито в саван, който той, като всеки копт, отдавна си беше приготвил, да е подръка за всеки случай; саван от ленено платно, потопено в река Йордан. Нямаше никакви бижута или скъпи костюми, които да вземе със себе си в гроба, но Балтазар сви на кравай големия му окървавен камшик и го сложи под възглавницата. (На следващата сутрин слугите щяха да донесат тялото на някакъв клетник, цялото лице на когото бе направено на пихтия от ударите на същото това оръжие. По всичко личеше, че е тичал с бесни писъци през плантацията, непознат човек, след което е паднал в несвяст в един от каналите и там се е удавил. Така добре си беше свършил работата камшикът, че лицето не можеше да бъде разпознато.)
Първата част на церемонията беше приключила и не оставаше нищо друго, освен да се изчака изгревът. Още веднъж опечалените бяха допуснати в стаята на смъртта, където лежеше Наруз, още веднъж подеха необузданите си танци под ритъма на думкащи барабани. Балтазар се сбогува, защото вече нямаше с какво да помогне. Двамата с Несим бавно прекосиха двора, хванати под ръка, облегнати един на друг, сякаш едва се крепяха от умора.
— Ако видиш Клия при лодката, кажи й да се връща обратно — каза Несим.
— Добре.
Стиснаха си ръцете, задържаха ги за малко, после се прегърнаха. Несим тръгна да се връща към къщата, прозя се, после потрепери.
И пак седна да дреме на стола. Трябваше да минат три дни, преди къщата да се очисти от мъката и преди душата на Наруз да бъде „изпроводена“ с помощта на църковни ритуали. Първо, призори щеше да дойде ред на дългата нестройна процесия с факлите и знамената още преди да се е вдигнала сутрешната мараня; процесията на жените с почернени лица като същински фурии, които, вървейки, щяха да късат коси. С глухи развълнувани гласове дяконите щяха да пеят „Не ме забравяй, Господи, когато дойде Твоето царство“. После върху студения под на църквата бледото лице на Наруз щеше да бъде посипано с пръст и гласовете да се извисят „прах в прахта“ и да се изпеят пасажи от Евангелието, с които да го изпратят. Скърцането на медните винтове, докато завинтват капака. Всичко това Несим го видя мислено, докато дремеше на стола с правата облегалка, а грубо скованият ковчег лежеше в краката му. Какво ли, почуди се той, сънува Наруз сега, с големия камшик, завит на кравай под възглавницата?