— Не виждам нищо смешно. — Пръстите пощипваха лъскавите странични облегалки. — Абсолютно нищо. Тази грешка изразява много точно британската гледна точка — гледната точка, с която ние, коптите, е трябвало винаги да се съобразяваме. Преди те да дойдат в Египет, никога не е имало никакви разногласия между нас и мюсюлманите. Англичаните подкокоросаха мюсюлманите да ни намразят, да ни дискриминират. Да, Маунтолив, англичаните. Запомни го.
— Съжалявам — изпелтечи Маунтолив, като все още се мъчеше да изкупи грешката си.
— Аз обаче не! — отсече инвалидът. — Много добре, че стана дума, че открито спомена този въпрос, защото коптите го носят ето тук, в отчаяните си сърца. Англичаните насъскаха мюсюлманите да ни потискат. Прочети Предписанието им. Поговори с твоите сънародници за коптите и веднага ще доловиш тяхното презрение и омраза към нас. Те заразиха мюсюлманите с нея.
— О, сър, сигурно е така! — обади се Маунтолив, сгърчен в опита си да поднесе извинение.
— Сигурно, я! — отсече с тържествен глас болният мъж и поклати глава върху тънкия си изкривен врат. — Ние знаем каква е истината. — Лейла направи някакъв неубедителен неволен жест, почти сигнал, за да спре съпруга си, преди да се впусне надълго и нашироко в пламенна тирада, но той не й обърна никакво внимание. Отпусна се назад, дъвчеше къс хляб, после смотолеви: — Но какво знаеш ти, какво знаят англичаните и дали изобщо коптите ги интересуват? Неясна религиозна ерес, така си мислят, дегенерирал език за богослужение, който е безнадеждно объркан от вмешателството на арабския и гръцкия. Винаги е било така. Когато първите кръстоносци завзели Йерусалим, било изрично наредено нито един копт да не припари в града — нашия Свещен град. Толкова неспособни били тези западни християни да направят разлика между мюсюлманите, които ги победили в битката при Аскалон, и коптите — единственият клон на християнската църква, който е напълно интегриран в Ориента! И тогава вашият добър епископ на Солсбъри открито заявил, че според него тези ориенталски християни са по-лоши и от неверниците, а кръстоносците това и чакали, за да ги избият с радост. — Мрачното огорчение премина в жестока усмивка, която огря лицето му за миг. Но ето че обичайното му навъсено изражение на виновно куче се появи отново, той облиза устни и пак се хвърли в спора, чиято тема — Маунтолив си даде сметка чак сега — очевидно не му беше давала мира още от първия ден на неговото пристигане. Несъмнено отдавна беше носил в себе си този разговор, изчаквайки подходящ момент, за да го започне. Наруз гледаше баща си с разбиране и обожание, чертите на лицето му имитираха неговото изражение според изречените слова — гордост при думите „нашия Свещен град“, гняв при „по-лоши и от неверниците“. Лейла седеше пребледняла и умислена, извърнала поглед към балкона. Само Несим изглеждаше съвсем сериозен, но и във ведро настроение. Наблюдаваше баща си със симпатия и уважение, но без видимо вълнение. Почти се усмихваше.
— Знаеш ли ти как ни наричат — искам да кажа, мюсюлманите? — И пак поклати глава. — Ще ти кажа. Gins Pharoony. Да, ние сме genus Pharaonicus — истинските потомци на древните фараони, истинската същност на Египет. Ние наричаме себе си Gypt — тоест древни египтяни. Но все пак сме християни като теб, само че от много по-стара и чиста жилка. И през цялото това време ние сме били умът на Египет — дори по времето на хедивите. Въпреки преследванията винаги сме запазвали почетното си място тук; нашето християнство винаги се е радвало на почит. Тук, в Египет, не там, в Европа. Да, мюсюлманите, които винаги са мразели гърците и евреите, признаха на коптите това, че са истинските наследници на древните египтяни. Когато Мухамад Али9 идва на власт в Египет, той предоставя всички финансови дела на страната в ръцете на коптите. Така прави и неговият наследник Исмаил. Безброй са доказателствата, които свидетелстват, че фактически Египет е бил управляван от нас, презрените копти, защото сме по-умни и по-честни от другите. И още в началото, когато Мухамад Али идва на власт, той посочва един копт и на него възлага всички държавни дела, прави го свой Велик везир.
9
Мухамад Али паша (1769–1848) е управител (валия) на Египет, поставен от Високата порта през 1805 г., след прогонването на Наполеоновите войски от страната; управлявалите до 1914 г. след него паши са носели титлата хедив. — Б.ред.