— Не мисля, че това е така — плахо се обади Маунтолив, почти останал без дъх от тази пряма критика, на която не знаеше как да реагира. Всичко това беше съвършено ново за него, тъй като обучението му се свеждаше до изчитането на общоприетия учебник на Лейн, който минаваше за библията върху Египет. Болникът кимна отново, сякаш с всяко поклащане на главата втълпяваше все по-убедително гледната си точка. Наруз, чието лице отразяваше като огледало различните емоции, провокирани от разговора, също закима. След това бащата посочи големия си син.
— Несим — каза той, — погледни го. Истински копт. Умен, блестящ, резервиран. Какъв безценен принос би представлявал той в египетските дипломатически служби. А? Като бъдещ дипломат ти би трябвало да можеш да го прецениш по-добре от мен. Но, не. Той ще стане бизнесмен, защото ние, коптите, знаем, че е безсмислено, безсмислено. — И отново удари с юмрук страничните облегалки на инвалидната си количка, а от устата му излетяха слюнки.
Това изглежда беше сгодният случай, който Несим беше чакал, защото взе ръкава на баща си и го целуна покорно, като в същото време каза усмихнато:
— Дейвид и без това сам ще научи всичко това. Засега стига. — После се усмихна на майка си и по този начин й разреши да даде знак на слугите, че вечерята е приключила.
Изпиха кафето си в неловко мълчание на балкона, където инвалидът седеше мрачно на разстояние от останалите, загледан в мрака, и малкото опити да подхванат общ разговор се провалиха. Справедливостта обаче изисква да се каже, че сега и самият болник се чувстваше засрамен от това, че си беше позволил да избухне. Беше се заклел пред себе си никога да не зачеква тази тема пред госта си и много добре си даваше сметка, че по този начин беше нарушил законите на гостоприемството. Но в този миг не виждаше как би могъл да поправи стореното, тъй като по време на разговора взаимността на добрите им чувства, на която се бяха радвали толкова дълго, беше макар и временно престъпена.
И тук отново Несим с неговата тактичност се притече на помощ, взе Лейла и Маунтолив и ги изведе в градината с розите, където известно време тримата продължиха да крачат в мълчание, с умове, замаяни от силното нощно ухание на цветята. Когато се отдалечиха на достатъчно разстояние от балкона, големият син подхвърли небрежно:
— Дейвид, надявам се, не си се засегнал от думите на баща ми. За него тази тема е много болезнена.
— Знам.
— Освен това — побърза да се намеси Лейла, искаше да се сложи край на темата и отново да се възстанови обичайната приятелска атмосфера — чисто фактически той е прав, както и да се е изразил. Положението ни е незавидно и това изцяло се дължи на вас, англичаните. Ние живеем като някакво тайно общество — най-свестните, най-кадърните, които навремето сме били каймакът на обществото в собствената си страна.
— Нищо не разбирам — каза Маунтолив.
— Не е чак толкова трудно за разбиране — отвърна му Несим безгрижно. — Ключът е във войнстващата църква. Странно ли ти се струва, че за нас никога не е съществувала истинска война между Кръста и Полумесеца? Това е измислица, изцяло сътворена от Западна Европа. Както и внушението за жестоките мюсюлмански неверници. Мюсюлманите никога не са преследвали коптите по религиозни причини. Точно обратното, дори в Корана се казва, че Исус е почитан като истински пророк, като предтеча на Мухаммад10. Онзи ден Лейла ти цитира онова кратко описание на детето Исус в една от сурите — спомняш ли си? Как вдъхва живот на глинените птички, които е изваял заедно с другите деца…
10
Тук, както и на други места в текста, където е споменато името на Пророка, е спазена нормата на арабския литературен език, както и начинът, по който то е изписано в превода на Свещения коран, направен от Цветан Теофанов. — Б.пр.