Сбогуваха се при ферибота, тримата се прегърнаха — дълга, прощална прегръдка. Беше свежо, звънливо утро, ниско плъзналата мараня размиваше очертанията на голямото езеро. Несим беше поръчал кола, която сега стоеше под една палма по-нататък — черна потрепваща точка. Преди да стъпи на борда, Маунтолив се огледа с неспокойни, обезумели очи, сякаш искаше завинаги да попие всички подробности на пейзажа, и тези три лица, които му се усмихваха и му пожелаваха късмет на родния му език и на своя.
— Ще се върна пак! — извика им той, но в тона му тя долови безпокойство и болка. Наруз размаха ръка за поздрав и се усмихна накриво, докато Несим прегърна Лейла през рамо и помаха. Много добре си даваше сметка как се чувства тя, въпреки че не беше в състояние да намери думи за толкова двусмислени, за толкова истински чувства.
Корабът потегли. Свърши се. Край.
II
Назначението му пристигна в късната есен. Беше доста озадачен, като разбра, че е акредитиран в легацията в Прага, тъй като вече беше дал да се разбере, че след като бе посветил толкова време да усъвършенства арабския си, очаква да се озове в консулство някъде в Леванта, където специалните му познания ще могат да намерят приложение. Но въпреки първочалната изненада прие съдбата си с готовност и така влезе в сложната игра на „музикални столове“12, която Форин Офис играеше с неповторима вещина и хладнокръвие. Единственото утешение, макар и слабо, беше, че абсолютно всички, на които им предстоеше първо назначение в чужбина, знаеха също толкова малко от езика и политиката на страната, в която трябваше да заминат. Заедно с него в отдела бяха двама специалисти по японски език и политика и трима — по Латинска Америка. Всички до един цупеха тъжно физиономии пред чудатостите на чешкия език и мрачно съзерцаваха през прозореца снежния пейзаж навън, потънал в истинска тържествена славянска мирова скръб. Да, вече беше дипломат.
Беше успял да се види с Лейла няколко пъти в Александрия — срещи повече тревожни и смутени, отколкото вълнуващи, заобиколени от наложителната за тях секретност. Би трябвало да се чувства като младо нетърпеливо кутре, ала по-скоро се чувстваше като мерзавец. Само веднъж бе посетил имението на Хоснани по време на кратък отпуск от три дни — и ето че отново беше попаднал под старата магия на обстоятелствата и самото място; но за толкова кратко — като мимолетно сияние от големия пожар през миналата пролет. Лейла му се стори поувехнала, сякаш оттеглила се от орбитата на един свят, който следваше собствения си ход, беше отстъпила дори от неговите спомени за нея. Сега на преден план в новия му живот се бяха струпали скъпите пъстроцветни играчки на професията му — банкети и годишнини, както и нови за него прояви, които изискваха определен начин на поведение. Концентрацията му взе да се разсейва в много посоки.
12
Игра с музика, при спирането на която участниците бързат да заемат място на първия възможен стол. — Б.пр.